В Персийския залив все повече и повече се дават индикации за война, пише германският седмичник Die Zeit.
Британското правителство заплаши Иран със "солиден отговор" и със "сериозни последици", ако танкерът Stena Impero, задържан от революционната гвардия в Ормузкия пролив, не бъде освободен своевременно. Революционната гвардия залови кораба с британски флаг в петък с четири моторни лодки и хеликоптер в международни води и пое към пристанището на Бандар Абас. Британският военен кораб Montrose, който е щял да съдейства на засегнатия танкер, е пристигнал с десет минути закъснение, гласи съобщения в медиите.
В събота от Лондон призоваха всички британски кораби да избягват пролива край бреговете на Иран до следващо известие. На втория танкер на Месдар, заобиколен от въоръжени революционни гвардейци с десет моторни лодки, бе разрешено да продължи пътуването си след няколко часа. Средно 35 супертанкера на ден преминават през Ормузския проток, което представлява около 20% от световния транспорт на петрол и 25% от транспортирането на втечнен природен газ.
Междувременно регионалният ирански съперник Саудитска Арабия обяви, че кралството ще пусне американските войски на саудитска земя за първи път от 2003 г. насам. Американските части, разположени срещу Саддам Хюсеин там заради Кувейтската война през 1991 г., бяха изтеглени от американския президент Джордж Буш през 2003 г. след края на кампанията в Ирак.
Атака на военна база в Ирак
В иракската централната провинция Саладин един самолет или изтребител бомбардира военна база на т. нар. „народни мобилизационни сили“, където са базирани ирански ракети Fateh-110. Броят на загиналите сред иранските шиитски милиционери е противоречив. Някои източници говорят за една, други - за шест жертви. Американското върховно командване в региона заяви, че не е участвало в този инцидент. Това повдигна спекулации, че нападението е извършено от израелските военновъздушни сили. След бомбардировката на полуготовия реактор Osirak през 1981 г. това ще бъде първата израелска военна операция над иракската територия от 38 години насам.
През погледа на Иран операцията на командосите в Персийския залив е отмъщение за завземането на ирански танкер от британските военноморски сили близо до Гибралтар на 4 юли. В петък там най-висшият местен съд разпореди супертанкерът от две седмици трябва да остане на котва поне още 30 дни. Тези военни действия очевидно бяха под американски натиск. Според Вашингтон Грейс 1 е натоварил суров петрол за сирийското средиземноморско пристанище Банияс, което Техеран отрича. Иранският върховен революционен лидер Али Кхаменей осъди британските репресии като "пиратски акт", който няма да остане без отговор. Преди десет дни три ирански моторни лодки в Персийския залив се опитаха да се качат на британския танкер British Heritage, но можеха да бъдат отблъснати от Montrose.
В основата на конфликта в Персийския залив се крие влошаващата се криза за ядрената сделка, подписана с Иран през 2015 г. След напускането на Доналд Тръмп през май 2018 г. и повторното активиране на въвеждане от страна на САЩ ислямската република е подложена на нарастващ икономически натиск също защото европейските държави не желаят открито да се ангажират с позицията на Вашингтон петрол. В политическия елит на Ислямската република също бушуват конфликти между агитаторите и умерените за бъдещата стратегия.
Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф намекна тази седмица в посещението си в Ню Йорк , че е готов не само до 2023 г., както беше договорено в ядрената сделка, а за неопределено време до упражняване на остър контрол чрез Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ако санкциите на САЩ бъдат отменени. Вторият намек на Зариф в интервю за NBC News, че Иран също може да говори за своя ракетен арсенал, веднага беше отречен хардлайнери. "Тези оръжия при никакви обстоятелства не подлежат на договаряне", заяви говорител на иранската мисия на ООН.
Според американските медии Зариф за първи път в Ню Йорк говори с републиканския сенатор Ранд Пол, който е инструктиран от Доналд Тръмп да проучи разговорите с Техеран. Сенаторът предложи помощта си, обясни Тръмп. Най-важният европейски посредник е френският президент Еманюел Макрон, който осъществи още един разговор с Тръмп в петък. Париж обаче е силно афектиран от провокативния арест на френско-иранския учен Фариба Аделкхах в Техеран. Такова вземане на заложници от западни учени, бизнесмени и представители на медиите, които имат ирански корени и се считат за двойни граждани, досега се отнасяше предимно до Великобритания и САЩ. Правителството на Германия разкритикува действията на Иран в Персийския залив като "неоправдана намеса в гражданското корабоплаване, което още повече изостря вече напрегната ситуация". Това може да подкопае всички продължаващи усилия за изход от настоящата криза, заявяват от Берлин.
Още по темата прочетете в Investor.bg.