Ще получат ли ръководни длъжности в ЕС и страните от ЦИЕ?

Малко след като Европейският съвет се споразумя за номинациите на следващите ръководители на институциите на блока, които не включваха политици от Централна и Източна Европа, се разрасна дебат в половината континент относно това доколко сделката представлява географското разнообразие в Европейския съюз (ЕС), пише Пьотр Качински, експерт в областта на ЕС, за Euractiv.

Въпросът за географския баланс стана популярен след 2004 г., но за „топ позиции“ се заговори едва след подписването на Лисабонския договор няколко години по-късно. Преди това имаше само председател на Европейската комисия (ЕК), председател на Европейския парламент (ЕП) и Хавиер Солана, добавя той.

След 2009 г. бяха въведени другите ръководни позиции, включително върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и постоянен председател на Европейския съвет.

През 2009 г. Централна и Източна Европа получиха шанса да имат представител на ключова длъжност в лицето на Йежи Бузек, който ръководи работата на Европейския парламент за 2,5 години. През 2014 г. полякът Доналд Туск получи председателското място на Европейския съвет за 5 години.

Трябва да се отбележи, че имената на български представители все пак бяха включени в дебатите за ръководните позиции – временно изпълняващият длъжността ръководител на Световната банка Кристалина Георгиева беше спрягана за възможен наследник на поста на Жан-Клод Юнкер, а Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти – за председател на ЕП, като и двамата обаче не успяха да спечелят позициите.

Страните от ЦИЕ виждат и други сигнали за доминацията на тези от останалата част на континента. За момента очакванията са, че ЕК ще има трима заместник-председатели – Франс Тимерманс, Маргрете Вестагер и Жозеп Борел, като никой от тях не е от този регион.

Все пак възможността ЦИЕ да има свои представители на някоя от ключовите длъжности все още е жива. Не съществува правило, според което трябва да има ясно установена германско-френска доминация, като Пьотр Серафин, ръководителят на кабинета на Доналд Туск, например е сред най-подходящите кандидати за следващ генерален секретар на ЕК.

Естественият кандидат за четвърти заместник-председател на Еврокомисията е един от настоящите такива – Марио Шефчович.

По същия начин стои и кандидатурата на Лаура Кьовеши за европейски прокурор.

Остава и постът на европейски омбудсман, за който също има отличен кандидат в региона в лицето на Юлле Мадисе, настоящият естонски такъв.

В този пакет има общо четири кандидатури – на двама мъже и две жени от четири различни страни. Тяхното появяване би внесло глътка свеж въздух и би било първото представителство на тези страни.

Урсула фон дер Лайен ще бъде вторият германец, застанал начело на ЕК. Бившият вече ръководител на Международния валутен фонд Кристин Лагард също ще бъде вторият френски представител начело на Европейската централна банка, а Жозеп Борел ще бъде вторият върховен представител на Испания.

ЕС не бива да забравя страните от ЦИЕ, още по-малко да оставя впечатлението, че има ограничения за тях, що се касае ръководните места в институциите му, заключва Качински.

Урсула фон дер Лайен ще бъде вторият германец, застанал начело на ЕК. Бившият вече ръководител на Международния валутен фонд Кристин Лагард също ще бъде вторият френски представител начело на Европейската централна банка, а Жозеп Борел ще бъде вторият върховен представител на Испания.

ЕС не бива да забравя страните от ЦИЕ, още по-малко да оставя впечатлението, че има ограничения за тях, що се касае ръководните места в институциите му.