Ако има нещо положително в хаотичната надпревара кой ще замести Тереза Мей на премиерския пост във Великобритания, то е, че и двамата финални кандидати смятат да се откажат от драконовите ѝ ограничения по отношение на имиграцията. Те обаче се стремят към дори по-безсмислена цел - намаляването на нискоквалифицираните мигранти в Кралството, пише Bloomberg.
Миграцията беше един от основните фактори зад желанието на британските гласоподаватели да се разделят с Европейския съюз (ЕС) през 2016 г. Мигрантите бяха обвинявани за загубите на работни места, културните промени, недостигът на жилища, престъпността и пр.
Общественото отношение относно мигрантите се промени малко по-късно. Опасенията от миграцията отслабнаха малко след референдума на фона на увеличаващите се мнения, че вносът на работна сила всъщност е необходим за запълване на определени позиции.
Само около една трета от британците например възразяват на работещите мигранти, които се грижат за възрастни хора, докато около 76% от тях подкрепят работата им в Националната здравна служба.
Във всеки случай нетната миграция в Кралството значително намалява – от 258 хил. след референдума до 336 хил. преди него.
Въпреки това Мей обяви през декември, че правителството ще продължи с плановете си за намаляване на нискообразованите мигранти, като малко по-късно предложи да бъде въведено изискване мигрантите да изкарват по поне 20 хил. паунда годишно, за да получат работна виза. Това би възпрепятствало повече от три четвърти от гражданите на ЕС, които към момента работят във Великобритания.
В доклад от 2018 г., изготвен от Независимия консултативен комитет по миграцията, се стигна до заключението, че мигрантите имат малък ефект върху заплатите или заетостта на местните граждани. Според други проучвания те имат незначително влияние върху предоставянето на образование, здравни услуги или социални помощи в страните, в които се намират.
Тези работници обаче са безценни за по-широката икономика. Тъй като населението във Великобритания застарява, а страната е много близо до пълна трудова заетост, няма достатъчно квалифицирани местни работници в много индустрии, които да задоволят търсенето. Според оценка работодателите в сектора на услугите ще се сблъскат с недостиг от 1 млн. работници в рамките на пет години и два пъти повече за десетилетие.
Нарастващият недостиг на работна сила може също да попречи на публичните услуги. Един от основните проблеми на Националната здравна служба е липсата на служители от всички нива, включително наличието на вакантни 40 хил. места за медицински сестри. Ако Великобритания се готви за насърчаване на жилищното строителство, което трябва да направи, ще ѝ бъдат необходими и специализирани работници за създаването на тези сгради, които също не са определяни като „висококвалифицирани“ според новите дефиниции.
Опитите да се привлекат квалифицирани мигранти, каквито са целите на Мей и нейните бъдещи наследници, със сигурност имат смисъл. Няма причина обаче това да се случва за сметка на по-малко квалифицираните кандидати, които също могат да допринесат за икономиката на Великобритания.