Защо източноевропейските страни осуетяват климатичните амбиции на ЕС?

Големите амбиции на Европейския съюз (ЕС) в областта на климата често се осуетяват от източните му държави членки. Последният провал стана факт през юни, когато решението на Европейския съвет да подкрепи климатичната неутралност до 2050 г. се сблъска с опозицията на Полша, Чехия и Унгария, пише Ищтван Барт, основател и директор на Института за климатична стратегия 2050, за Euractiv.

Защо това е така?

Лидерите на тези страни всъщност имат много практични съображения. Първо, за добро или лошо, вниманието на електоратите им е много по-малко насочено към изменението на климата, отколкото на тези в западните страни. Зелената вълна например, на която станахме свидетели по време на последните избори за Европейски парламент, така и не се случи в Източна Европа.

Трябва да отбележим, че въпросът в Източна Европа не опира до това, че избирателите там са по-малко загрижени за климата. По-скоро те не са така убедени, че техните правителства могат да направят много за него, като във всеки случай, много от тях имат по-неотложни въпроси, за които да се тревожат.

Цените на енергията са другата причина. В голяма част от източноевропейските държави делът на бедните граждани е значителен, а промяна на цените на енергията може да спечели или загуби избори.

Настоящият унгарски премиер Виктор Орбан например беше преизбран през 2014 г. до голяма степен благодарение на политиката си на значително намаляване на цените на енергията за крайните потребители, а други правителства в региона също работят усилено, за да гарантират, че стойностите им ще останат поносими.

Докато средното домакинство в ЕС харчи около 4% от бюджета си за енергия, тази цифра е около 8% за Полша, 7% за Чехия и 5% за Унгария.

Това обаче са само средните стойности – за бедните домакинства  енергията може да заема далеч по-голям дял от месечните разходи. В региони, където работните места са оскъдни, а населението застарява и намалява, енергийната бедност е много по-широко разпространена.

Програмите за енергийна ефективност на Европейския съюз няма да могат да помогнат на най-бедните жители в тези райони: нито една банка не би им отпуснала пари, а много къщи струват малко повече от изолацията, която им е необходима.

Как може да се разреши тази ситуация?

Барт предлага решение, което според самия него може да се определи като „радикално“ и дори „популистко“ от някои.

Хората следва да получават директни плащания от ЕС чрез системите за социална подкрепа на държавите членки, смята той. Според него това би значело признаване на реалността, че климатичният преход ще изисква значителни социални разходи.

Подобна система би подобрила и сегашните методи на финансиране от ЕС, тъй като преките плащания са до голяма степен имунизирани срещу корупция и подкрепят икономиката чрез увеличаване на разходите.

Радикално? Може би. Но този вариант наистина може да осигури подкрепа за климатичната неутралност на Източна Европа до 2050 г., заключва Барт.