Структурните проблеми продължават да влияят на процесите на икономиката на Европа и могат да я изведат на нова траектория, като това важи и за еврозоната. За размисъл е въпросът как да се създаде механизъм заради подтиснатия растеж, зaяви подуправителят на БНБ Калин Христов при откриването на форума на Клуб Investor „Банки и финанси“, на който се дискутира темата за структурните слабости в икономиките на ЕС в резултат на паричната политика.
При тези структурни проблеми в Еврозоната няма как да се стремиш към нея, предупреди ръководителят на Управление „Емисионно“, като за пример даде Дания и Швеция, които не го правят, въпреки че могат да влязат веднага.
Калин Христов е категоричен, че данъчната структура на Европа трябва да е следствие от растежа, инвестиции и производство. Големият въпрос в ЕС сега е фискалната децентрализация, добави централният банкер и прогнозира, че еврозоната ще еволюира.
Десетилетие след глобалната банкова криза все още има критични точки в еволюцията на финансовата индустрия, пояснява Христов.
„Спестяванията не се трансформират в инвестиции“, категоричен е Христов и потвърди, че това е най-големият проблем и това са структурно слабите страни на Еврозоната.
„Банковото възстановяване след кризата след фалита на Lehmon Brothers продължава бавно. Икономиката се движи от потребление и износ, а не от инвестиции и това продължава до днес“, посочи Христов и припомни, че след 2014 г. е имало масиран стимул на лихвената политика.
Повече по темата четете в продължението на материала на Investor.bg.