Претендентът за премиер на Гърция: Ще свалим данъците и ускорим приватизацията!

Консервативният лидер на опозиционната гръцка партия „Нова демокрация“ Кирякос Мицотакис има амбициозни цели за икономическото развитие на страната си, ако стане премиер на предстоящите извънредни избори. А за това има предпоставки, защото предварителните допитвания му дават значителна преднина пред сегашния премиер Алексис Ципрас от лявата „Сириза“.

Мицотакис е уверен в победата. „Искам да сформирам силно, стабилно правителство, което да прави различна икономическа политика", казва той в разговор за германския Handelsblatt. „С ниски данъци, по-бързи реформи и модернизация на държавата ние ще привлечем инвестиции и ще постигнем много по-високи темпове на растеж от сегашното правителство".

И докато премиерът Ципрас се опитва да мобилизира избирателите с предизборни подаръци, като намаляване на данъците и увеличаване на пенсиите, както и предоставяне на доходоносни работни места в последната минута, инвеститорите обаче очакват смяна на властта.

Това може да се види и в неотдавнашното рали на акциите в Атина и в нарастващото търсене на гръцки дългови ценни книжа. За първи път от присъединяването на Гърция към еврозоната преди 18 години доходността по 10-годишните облигации падна под 3-те процента през миналата седмица. Това прави гръцките облигации по-търсени дори от италианските.

„Пазарите възнаграждават предстоящата смяна на правителството", пояснява Мицотакис със задоволство. Зад бюрото му има много семейни снимки, включително снимки на съпругата му Марева Грабовски, успешен банкер и трите им деца.

Още по темата

Мицотакис може да наложи вето на Скопие за ЕС

Ципрас обяви предсрочни парламентарни избори в Гърция

На една от снимките се вижда и баща му Константинос. Мицотакис произлиза от една от най-старите гръцки политически династии. Линията се връща назад към легендарния критски държавник Елефтериос Венизелос, който е управлявал страната периодично в продължение на 15 години между 1910 и 1933 година. Бащата на Кириакос – Константинос, разкри партията си като неин председател в средата на 80-те години към либералните идеи и бе премиер от 1990 до 1993 г. Синът Кириакос по онова време е бил в армията.

Той се е колебаел дали да влезе в политиката. След следването му по социология и икономика в Харвард и Станфорд е започнал кариера, която го прави икономически анализатор в Chase Bank в Лондон, а после – в McKinsey & Company – до National Bank of Greece. Едва през 2004 г. Мицотакис се кандидатира за парламентарен мандат.

След като бе избран за председател на „Нова демокрация“ през януари 2016 г., партията му поведе в анкетите на пред Сириза и оттогава не изпуска лидерството. Някои гледат на Мицотакис като на представител на старата политическа класа, която доведе страната до най-тежката финансова криза след края на Втората световна война.

На това разчита и Алексис Ципрас, когато демонизира своя претендент в предизборната кампания като представител на „елита", който „не може да разбере проблемите на хората, защото принадлежи към друга класа“. Европейските избори обаче показаха, че лозунгите за класова борба на бившия комунист Ципрас не намират почва у избирателите. Много гърци гледат на Мицотакис като на реноватор.

51-годишният има амбициозни цели: „Моята цел са годишни темпове на растеж от порядъка на четири процента", казва той пред Handelsblatt. „Това е абсолютно реалистично за икономика, която изгуби една четвърт от продукцията си през годините на кризата и днес има двойно по-малко инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт от средния за Европа".

Мицотакис иска да постигне амбициозните си цели за растеж с благоприятна за инвестициите данъчна политика: „Ние ще намалим данъчното облагане за корпоративните печалби от 28% днес в рамките на две години до 20%, а дивидентите ще облагаме с пет вместо с десет процента", обяви Мицотакис пред Handelsblatt.

Данъкът върху имуществото ще бъде намален до 30 на сто в рамките на две години. Мицотакис също иска да намали двете най-важни ставки на ДДС, а именно стандартната ставка от 24 на 22 процента и намалената ставка от 13 на 11 процента.

Мицотакис вижда възможности за инвестиции преди всичко в туризма, в енергетиката, в сектора на логистиката и в транспортния сектор, както и в сектора на здравеопазването. "Искаме по-малко държава в икономиката, повече инвестиции и нови качествени работни места“, казва той.

Ето защо той иска да ускори приватизацията, която Ципрас обеща, но отново и отново забавя: „Ние ще ускорим договорените с кредиторите приватизационни проекти бързо и последователно, защото те са силен инструмент за привличане на инвестиционен капитал, генерират растеж и създават работни места".

Една победа на Нова демокрация след четири седмици ще бъде не само положителен сигнал за пазарите, но и промяна, чието значение далеч надхвърля Гърция, казва Мицотакис: „Гърция беше първата страна в Европа, в която популизмът през 2015 г. дойде на власт – под формата на съюза на радикалните леви с дясната популистка партия”, обяснява Мицотакис. „Сега в Гърция популизмът претърпя ясно поражение на европейските избори".

В сравнение с други европейски страни делът на гръцките десни популисти по време на европейските избори е нисък, особено предвид кризата, през която страната премина. Ето защо Мицотакис вижда страната си вече в „пост-популистката ера“.

Това би дало на гърците голяма крачка пред другите държави от ЕС. Неговата Нова демокрация била прототип на модерната европейска дясноцентристка партия, казва Мицотакис: „Успяхме да ограничим влиянието на екстремното, антиевропейско дясно с фактическите и умерени аргументи на народната партия", казва още той.

В предизборно допитване от уикенда Нова демокрация има дял от около 40% - повече от десет процентни пункта пред левия алианс Сириза. Така Мицотакис вероятно ще има абсолютно мнозинство от около 160 от 300-те мандата в следващия парламент.

Проучванията обаче не все пак не са изборни резултати, а сложното гръцко избирателно право винаги може да поднесе изненади при разпределението на местата. Независимо от възможното си мнозинство Мицоаткис възнамерява да търси политически консенсус с други политически партии и социални групи. Но не и със Сириза, пояснява той.