В залеза на Мей: Какъв трябва да бъде новият британски премиер?

Оттеглянето на британския премиер Тереза Мей няма да заличи различията във Великобритания или да сложи край на кошмара Brexit. Хроничната криза около процеса е далеч от разрешаване, а наследникът на Мей може би скоро ще съжалява за новата си работа. И все пак начинанието не е безнадеждно и правилното управление би могло да придвижи Кралството и Европейския съюз (ЕС) към по-добър завършек, пише Bloomberg.

Основните претенденти за поста на Мей критикуваха нейните усилия – неуморни, отдадени и безкрайни, за жалост безрезултатни, за постигане на компромис с Брюксел. Към момента повечето от тях настояват за т.нар. „твърд“ Brexit и не са благосклонни към завещаното от Мей, което като цяло планира да остави Великобритания свързана с ЕС и обект на много от неговите правила, но не част от него. Същите тези кандидати са против провеждането на втори референдум в Кралството, който отново да попита британците желаят ли всъщност раздялата с блока.

Основният кандидат, бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, e популярен след членовете на Консервативната партия, защото подкрепя тези позиции. Това прави възможността за раздяла с блока все по-вероятна, което не би трябвало да се случва.

Който и представител на торите да заеме позицията на Мей, той трябва да е способен – поне за определено време – да постави на заден план личните си амбиции за сметка на интересите на Кралството. Не е изключено гъвкавост да проявят дори най-отявлените поддръжници на „твърд“ Brexit, тъй като лидерът, довел до този завършек на процеса, ще трябва да се справя и с последиците от решенията си.

Всъщност дори наследникът на Мей да е наистина отдаден на идеята, че за Великобритания е по-добре да напусне ЕС, би трябвало той да цели да намали разделението по темата в страната. И единственият начин да направи това е като бъде честен. До момента честността в дебата обаче е присъствала рядко. Донякъде провалът на Мей се дължи на настояванията ѝ, че нейното споразумение във всичките му варианти предлага най-доброто и за двете страни – ползи от близко сътрудничество с ЕС без членство в него. Това не беше вярно и го видяха както желаещите Кралството и блока да се разделят, така и противниците на Brexit. Всъщност няма среден вариант – накрая фундаменталният избор се простира до членство или не.

Привържениците на „твърд“ Brexit грешат донякъде, тъй като е ясно, че ползите от оставането в блока за Великобритания многократно надвишават тези от напускането му. Ползата от ефективния суверенитет при напускането на блока е по-малка от загубата на глас като негов член, както и печалбата от договарянето на двустранни споразумения би била по-незначителна в сравнение с привилегиите, които страните членки на ЕС имат от участието си в него при уреждането на подобни отношения.

Вероятно поддръжниците на „твърдия“ Brexit не биха били съгласни с по-горните твърдения. За целта обаче те ще трябва да обяснят на гражданите защо това е така, какво точно значи напускането и да подготвят страната за икономическите трусове, които предстоят.

Какъвто и да бъде следващият британски премиер, той трябва да осъзнае необходимостта от това да бъде откровен с избирателите и  да види, че вторият референдум, честно проведен, няма да бъде предателство към тях, а потвърждение, че интересите им са на първо място за политиците в Кралството.