Преди парламентарните избори: Ще поеме ли Испания по пътя на Италия?

През последните години антисистемните партии постигнаха истински пробив в Южна Европа, след като поеха властта в Италия и Гърция с обещания за промяна на политическото мислене, което обаче изправи пред предизвикателство икономическия консенсус в Брюксел. Мнозина вече са разтревожени и за бъдещето на Испания, в която предстоят парламентарни избори през април, където антимигрантското и антифеминистко движение “Вокс” започва да набира все по-голяма популярност, пише Bloomberg.

За момента Испания изглежда доста далеч от Рим, Будапеща или Варшава по отношения на набиращия сила популизъм в Европа. Основните партии продължават да печелят мнозинство, което означава, че следващото правителство в Мадрид вероятно няма да е съществено по-различно от предходните. Още повече, че въпреки трите национални избори за четири години, испанската икономика успя да устои на нестабилността.

Никой от тези факти обаче не омаловажава страховете около новосъздадената “Вокс”, чието появяване на политическата сцена беше приветствано с ентусиазъм от Стив Банън - бивш съветник на американския президент Доналд Тръмп.

През декември 2018 г. “Вокс” стана първата крайно дясна партия, която спечели места в регионален парламент в Испания (Андалусия) след смъртта на военния диктатор Франсиско Франко. Сега движението е напът да спечели около 10% от подкрепата на гласоподавателите на парламентарните избори, което е забележително за организация, основана през 2013 г.

“Вокс”, разбира се, не е единствената антисистемна партия, която печели гласове в Испания. “Подемос”, крайно лявата партия на Пабло Иглесиас, за момента изглежда губи подкрепа в сравнение с 2015 г., когато за малко не победи социалистите на парламентарни избори. Счита се обаче, че тя все още има подкрепата на около 12-13% от испанците, което може да я направи евентуален коалиционен партньор в следващото правителство. Регионалните партии също не са за подценяване, включително сепаратисткатата “Леви републиканци за Каталуния”.

Както отбелязва Антонио Баросо, изследовател в консултантска компания Teneo, има много испанци, които не са решили на кого ще гласуват доверие - може би всеки четвърти от десетима, така че голямата тема на тези избори изглежда е фрагментацията на електрората.

Двете партии, които доминират испанската политика през последните четири десетилетия, са Социалистическата и Народната, като те ще се борят за повече от половината от общия брой гласове.

Ще станем ли обаче свидетели на крайности, на каквито Банън се надява?

За щастие това изглежда малко вероятно. Като цяло има три възможни изхода след престоящите избори в Испания, а никой от тях не изглежда особено тревожен за Европейския съюз.

Първият вариант е управляващата Социалистическа партия да спечели около 30% от гласовете на испанците, като формира лява коалиция с подкрепата на “Подемос” и няколко регионални партии. Възможно е и Педро Санчес, лидерът на социалистите, да се обърне към центристката партия “Граждани” на Алберт Ривера, въпреки че той изключи този вариант.

Ако Санчес успее да постигне едно от тези партньорства, то за лидерите на страните членки на Европейския съюз и инвеститорите няма да има нищо притеснително. Като премиер той поддържаше класическа лява програма. Още повече, че оставането на власт на икономическия министър Надя Калвино, поддръжник на ЕС, би било повече от положително за блока. Дори коалицията на Санчез да е с "Подемос", то най-вероятно Испания ще поеме по пътя на Португалия, където лявото правителство на Антонио Коста намали бюджетния дефицит чрез приоритизиране на социалните разходи над тези за инфраструктурата например.

Втората възможност след изборите е за формиране на дясно правителство от Народната партия, “Граждани” и подкрепата на “Вокс”. Като цяло този вариант обаче е малко вероятен, като се имат предвид водещото място на Социалистическата партия в предварителните проучвания. Дясноцентристката коалиция все пак не би имала катастрофален ефект за икономиката. Почти сигурно е, че тя би намалила данъците чрез съкращения на разходите, което е далеч по-различно от исканията на  италианската "Лига", която цели намаление на данъците, но не е готова да спести от публичните разходи за тази си цел.

Третият възможен резултат е политическата фрагментация да се окаже твърде голяма, за да позволи създаването на правителство. В такъв случай Испания ще проведе втори тур на изборите, може би през есента. Очевидно би било много по-добре основните кандидати да постигнат компромис за подкрепа възстановяването на икономиката на страната, която забави ръста си, но остава стабилна. Дори и да не стане така, испанската икономика  вече доказа, че е устойчива и при липсата на  силно правителство.