Замърсеният въздух - по-голям убиец от цигарите

Всеки, който се включва в петиции, и - въпреки липсата на експертни познания, се съмнява в пределните стойности за поддържане на чистия въздух, първо би трябвало да обърне по-сериозно внимание на най-новата специализирана литература. Там фигурира ново всеобхватно проучване, което оценява вредите за здравето, причинени от прахови частици, като далеч по-значителни от възприетите досега от експертите. През миналата седмица кардиолози, физици по околната среда и химици от университета в Майнц и Института по химия Макс Планк отбелязват пред European Heart Journal, че само в Европа близо 800 000 смъртни случая годишно се дължат на замърсяването на въздуха. 8,8 милиона допълнителни смъртни случаи в световен мащаб се дължат на вредните емисии, пише германският седмичник Die Zeit.

"За сравнение: това означава, че повече хора умират от замърсяване на въздуха, отколкото от тютюнопушенето, за което Световната здравна организация (СЗО) докладва за 7,2 милиона допълнителни смъртни случаи годишно", съобщава кардиологът от Майнц Томас Мюнцел, участвал в проучването. "Всеки може да избегне вредите от тютюнопушенето, но никой - от замърсяването". Според изследователите броят на предполагаемите смъртни случаи е по-висок от заявения в предишните досегашни изчисления. Погледнато статистически, новите данни означават намаляване на средната продължителност на живота с повече от две години.

Заболяванията по никакъв начин не засягат само дихателните пътища. Най-големият брой смъртни случаи се дължи на стеснени коронарни съдове (40%) и инсулти (8%) - следователно на почти половината от сърдечносъдовите заболявания. Смъртността, причинена от рака на белия дроб, пневмонията и хроничното затруднено дишане, съставлява 20%.

Учените включват многобройни параметри в своето изследване и симулират химични процеси, протичащи в различни райони по суша и над море, когато там реагират въздухът и замърсители от промишлеността, трафикът, енергетиката и селското стопанство. Чрез данните за гъстотата на населението, други рискови фактори и местни географски условия се стига до екстраполация, като се фокусират по-специално върху фините прахови частици с плътност от 2,5 микрона или по-малко, тъй като тези частици PM-2.5 проникват в най-фините белодробни разклонения, което ги прави особено опасни.

Според изчисленията на учените от Майнц в световен мащаб може да се очакват 120 допълнителни смъртни случая на 100 000 жители, а в Европа статистиката е 133 на 100 000 жители, в Германия - 154 на 100 000 души. Многото допълнителни смъртни случаи са обусловени от симбиозата между лошо качество на въздуха и високата гъстота на население, което води до една от най-високите експозиции в света”, казва Джос Лелайвълд от MPI по химия, изиграл водеща роля в проучването. "В Източна Европа броят на допълнителните смъртни случаи вероятно е по-висок, тъй като здравеопазването в Западна Европа е по-добро, а продължителността на живота като цяло е по-висока". Замърсяването на въздуха там било съществено по-сериозно, смята той.

Количествената оценка на конкретни смъртни случаи от замърсители на въздуха наскоро бе критикувана от някои статистици. Става дума за епидемиологични проучвания и статистическа оценка, твърдят те. Така получените цифри са показатели за здравния статус на цялото население и не отразяват клинично идентифицираните смъртни случаи. Правдоподобното в изследванията е, че броят на изгубените години живот се счита за рисков фактор.

Торове и пестициди са основен източник на замърсяване на въздуха в Германия

Частиците РМ-2,5 се считат за основна причина за респираторни и сърдечно-съдови заболявания, което науката не подлага на съмнение. Но докато Световната здравна организация (СЗО) определя граница от десет микрограма на кубичен метър въздух, в ЕС все още стойността е два пъти и половина от 25 микрограма, като границата се преминава от много страни. "Настоящата граница в Европа трябва да бъде намалена до нивото на СЗО," казва кардиологът Мюнцел. "Много страни като Канада, САЩ и Австралия следват примера, но ЕС изостава осезаемо."

От гледна точка на здравето по-строгите защитни мерки отдавна биха били препоръчителни. "Връзката между замърсяването на въздуха и заболяванията на сърцето и дихателните пътища е ясно доказана", казва Мюнцел. "Токсините в околната среда увреждат кръвоносните съдове поради окислителния стрес и това от своя страна предизвиква появата на инфаркт, инсулт, диабет и повишено кръвно налягане."