Петте най-големи листнати на борсата петролни и газови компании са изразходили повече от 1 млрд. долара за своите ангажименти, касаещи климата, откакто е подписало Парижкото споразумение за климатичните промени, като същевременно лобират в защита на разширяването на своите операции с изкопаеми горива, разкрива информация от нов доклад, представен от Euractiv. Това пише Investor.bg.
Британският мозъчен тръст InfluenceMap проследява инвестициите на ExxonMobil, Shell, Chevron, BP and Total в операции, свързани с климата и лобирането срещу по-строгите климатични регулации от 2015 г., когато е подписано споразумението в Париж.
Разкритията на InfluenceMap са поразителни.
Съответните компании са заделили средно по 195 млн. долара годишно за маркетингови кампании, подкрепящи амбициозния план за борбата с климатичните промени, като в същото време харчат по 200 млн. долара за контрол, забавяне или противопоставяне на налагането на климатичните политики, показва проучването.
Британският енергиен гигант BP, например, е дарил 13 млн. долара за кампания, подкрепена и от американската Chevron, която успешно блокира налагането на данъка върху въглеродните емисии в щата Вашингтон.
Петте дружества са членове на търговски формации, като Американския петролен институт, които проведоха успешна кампания през 2018 г. за дерегулация на развитието на петролната и газовата индустрия и отмяна на регулациите върху емисиите на метан.
Тези действия противоречат на целите на Парижкото споразумение, споменават от InfluenceMap.
„Петролните компании се представят като ключови играчи в енергийния преход, докато в същото време лобират за неговото забавяне и се противопоставят на политиката в областта на климата“, споделя анализатор в британския мозъчен тръст.
Според доклада големите петролни компании са адаптирали своите стратегии след Парижкото споразумение, тъй като осъзнават, че обществеността насочва своя фокус в подкрепа на борбата с климатичните промени.
Американската ExxonMobil, например, популяризира своите изследвания на биогорива, базирани на водорасли, като потенциално решение на глобалното затопляне. Но собствените проучвания на компанията показват, че целта ѝ от 10 хил. барела биогорива на ден ще се равнява на 0,2% от сегашния капацитет на преработка на петрол.
Общо петте големи дружества се очаква да изразходят около 3% от капиталовите си разходи за 2019 г. за нисковъглеродни технологии, докато 110,4 млрд. долара от техния капитал ще бъдат вложени в добива на петрол и природен газ.
Анализът на InfluenceMap идва на фона на настояването от страна на инвеститорите за промяна в поведението на петролните компании.
По-рано този месец Норвегия изненада анализаторите, като обяви своите планове да освободи държавния суверенен фонд от активи в петролния и газовия бизнес.
Този ход предизвика сериозно раздвижване в рамките на петролната индустрия.
Става все по-ясно, че бизнес моделите на компаниите от този сектор трябва да се съобразят нисковъглеродния енергиен преход, който се приема като неизбежен.
Още по темата прочетете в Investor.bg.