Изчерпа ли се англосаксонският управленчески модел?

Нека отправим поглед към западния свят. Политическата система на коя държава изглежда най-нехомогенна? В миналото погледът ви инстинктивно щеше да се насочи към Южна Европа. Политиците в Атина, Мадрид и Рим несъмнено полагат усилия, но ако търсите истинска нефункционалност, то има само две места, където можете да я намерите: във Вашингтон и в Лондон.

Американското правителство беше блокирано за дълъг период от време през тази година, а президентът Доналд Тръмп попадна в капана на спор с Конгреса за това дали има извънредно положение на южната граница. От своя страна, британското правителство лъкатуши по пътя към Brexit с дисциплината на пияница върху лед.

Това ли е краят на англосаксонската сфера на влияние, пита Джон Микълтуейт, главен редактор на Bloomberg News в своя публикация.

В продължение на близо четири десетилетия САЩ и Великобритания издигаха шумни апологеми за ползите от отворените пазари, глобализацията и личните свободи. Сега този глас или е редуциран до шепот, или припява в съвсем различна тоналност. Той все още не е замлъкнал напълно, но колебливото партньорство, което задаваше тона на по-голяма част от света, е нещо със значение отвъд само англоезичния свят.

Под англосаксонската сфера на влияние тук се има предвид нещо много по-ограничено от една пета от световното население, която говори английски. Тук става въпрос за САЩ и Великобритания. От друга страна, това е и понятие, което касае нещо много по-голямо от „специалното партньорство“ между двете страни.

Преди половин век Великобритания със сигурност беше най-близкият съюзник на САЩ, със силни исторически, военни и лични връзки, както и със споделена неприязън към комунизма и Съветския съюз. Но през 70-те години Великобритания се оказа много по-наляво и много по назад по отношение на успеха си в сравнение със САЩ. Не че и Америка, преминаваща през Виетнам и „Уотъргейт“, изглеждаше особено вдъхновяваща.

Всичко това обаче се промени през 80-те с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Англосаксонската сфера на влияние изпрати послание, което се наложи в света – думи като „приватизация“ и „дерегулация“ се превърнаха в ежедневие – първо на Запад и след това в нововъзникващите пазари и бившите комунистически страни. Както Виктор Юго пише: „Нищо не може да спре идея, чието време е дошло“ и глобализацията излезе на преден план, тласкана от технологията и идеологията.

Тони Блеър и Бил Клинтън, Тони Блеър и Джордж Буш, Дейвид Камерън и Барак Обама - проповедници, които обикаляха света и казваха на хората какво да правят с индивидуална степен на самодоволство.

Но и тук отново САЩ бяха по-големият и по-влиятелен партньор, британската икономика е по-малка от тази на Калифорния и целият ѝ бюджет за отбрана е по-малък от половината средства за американския флот.

Но фактът, че Америка имаше партньор, който говореше на същия език (на толкова много нива), направи обединението по-голямо от сумата на отделните му части. Великобритания даде на англосаксонската сфера на влияние глас в Европейския съюз. Островът също така донесе със себе си и много мека сила, с глобални медии, Оксбридж (университетите в Оксфорд и Кеймбридж) и, разбира се, Лондон – космополитният финансов съперник на Ню Йорк.

Постепенно тази сфера на влияние се превърна в даденост. Вижте какво последва след това в продължението на материала в Investor.bg!