Френските власти отчитат спад на мобилизацията на участниците в движението на "жълтите жилетки", които в събота излязоха на десети пореден протест срещу правителството на президента Еманюел Макрон, съобщава БНР.
До следобедните часове в страната са протестирали около 27 000 души според официалните данни.
Съботният ден всъщност беше тест за движението на "жълтите жилетки" след обявения тримесечен национален дебат от Макрон за успокояване на социалното напрежение.
И макар броят на участниците да е намалял спрямо миналата седмица, протестиращите не крият скептицизма си към резултатите от дебата, който определят като "комуникационна акция", "поза" и "маскарад".
Демонстрации в съботния ден имаше и в Германия, където няколко хиляди защитници на околната среда протестираха в Берлин срещу лобитата на промишленото земеделие, предава БНР.
Според полицията в демонстрацията са участвали 12 000 души.
На фона на земеделското изложение "Зелена седмица", което се провежда в Берлин, те настояват за промяна в политиката на страната, според която приоритетно се субсидира екстензивното производството, определяно като вредно за околната среда и здравето.
Пореден антиправителствен протест се проведе в събота и в Белград, пише информационна агенция “Фокус”.
Пръв към множеството се обърна артистът Бранислав Трифунович, който каза, че събраните хора не трябва да се съмняват, че протестът ще успее.
Той прочете писмо с искания, адресирано както към правителството, така и към опозицията, в което се посочва, че гражданите не искат власт, а подобряване на управлението и администрацията.
Протестната събота за Сърбия беше седма поред.
Протести белязаха и Унгария в почивния ден, пише “Дарик”.
Няколко хиляди души излязоха по улиците в цялата страна, за да протестират срещу правителството на десния премиер националист Виктор Орбан.
В столицата Будапеща и 60 други града имаше демонстрации срещу новия закон за извънредния труд, наричан от критиците "робски закон".
Митингите се организират ежеседмично, откакто законът беше приет в средата на декември.
Наред с останалите спорни реформи, промените в трудовото законодателство предвиждат да бъде увеличен до 400 годишният брой на извънредните часове труд, които работодателят може да поиска от служителите си.
Орбан настоя, че всякакви допълнителни часове труд ще бъдат полагани доброволно, докато протестиращите и синдикатите твърдят, че на практика със закона се въвежда шестдневна работна седмица.