2018 г. започна с познатото от предходната година притеснено очакване за това какво ще успеят да изкопчат едни от други Великобритания и Европейският съюз (ЕС) в последната година на Острова в състава на блока.
Както за Лондон, така и за Брюксел беше ясно, че това е последният шанс, който ще имат, за да договорят най-доброто, на което са способни. Въпреки това първите месеци от годината изминаха неусетно, без каквото и да е било развитие, белязани единствено от станалите вече обичайни остри реплики и прехвърляне на отговорност между Кралството и блока.
Първият голям пробив беше постигнат в средата на март, когато стана ясно, че е договорена по-голямата част от споразумението за преходния период след Brexit. От текста на сделката стана ясно, че периодът на адаптация след развода ще е 21 месеца, удовлетворявайки искането на Великобритания за срок от две години.
Една от най-важните теми, по които и двете страни постигнаха споразумение обаче беше въпросът за ирландската граница и т. нар. „предпазен механизъм“, който спира създаването на фактическа граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, но при липса на решение предвижда регионът да остане в европейския митнически съюз за разлика от останалата част на Великобритания.
Въпреки недоволството на голяма част от политическите сили на Острова от подобно решение бе обявено, че Брюксел и Лондон все пак са се обединили около необходимостта подобна мярка все пак да бъде включена в правния текст на сделката.
Дотук обаче свърши развитието на случая „Великобритания“ за тази половина на годината, като последващите месеци бяха предимно за безплодни преговори с Брюксел.
Как протекоха преговорите между Лондон и Брюксел в останалите месеци на 2018 г. и какво всъщност успя да постигне премиера Тереза Мей - вижте продължението на материала на Investor.bg.