Американските санкции срещу Иран: Защо стратегията на Тръмп няма да успее

Следващият кръг икономически санкции срещу Иран, който влиза в сила от 4 ноември, основно ще удари иранския петролно-газов сектор. Тези санкции бяха облекчени след сключването през 2015 г. на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), по-известен като споразумението за иранската ядрена програма. Те обаче бяха затегнати отново след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от документа преди шест месеца.

С връщането на наказателните мерки той има за цел да убие споразумението за ядрената програма, да доведе иранската икономика до точката на пълен колапс, да възпре регионалното участие на Иран в Сирия, Ирак и Йемен и, въпреки отричанията на Вашингтон, вероятно да отпразнува рухването на управляващия режим в Иран, пише в свой анализ Сейед Хосейн Мусавиан от Ройтерс. Официалната позиция на Белия дом е, че чрез увеличаването на икономическия и политически натиск цели да върне Техеран на масата за преговори, за да замени СВПД с ново споразумение, носещо името на Тръмп.

Има поне пет причини за това защо стратегията на американския президент няма да успее.

Първо, макар и САЩ да се стремят да сведат иранския нефтен износ до нула, стана ясно, че това е непрактично; няма реален заместител на експорта на Техеран, възлизащ на 2,5 милиона барела на ден. Въпреки че преди това Саудитска Арабия твърдеше, че е запълнила всякакъв недостиг, експертите смятат, че Рияд и съюзниците му нямат капацитета да заместят напълно липсата на иранския петрол. Сега когато нефтеният експорт на Техеран спадна до приблизително 1,5 млн. барела на ден - при над 2,5 млн. барела на ден преди САЩ да се оттеглят през май - цената на петрола в така наречената референтна кошница на ОПЕК нарасна до около 76 долара за барел. Ако се сбъднат прогнозите, че тя може да се покачи до 100 долара за барел, увеличението на цената ще компенсира иранските загуби на приходи, дори и износът на Техеран да бъде съкратен с още 1 млн. барела.

Второ, търговската война на Тръмп с Китай и налагането на американски санкции на Русия правят по-малко вероятно Пекин и Москва да работят заедно с Вашингтон по въпроса за Иран. Още повече, че Белият дом не може да разчита на сътрудничеството на ЕС, който през 2003 г. беше инициаторът на преговорите за иранската ядрена програма с Техеран и който гледа на СВПД като на едно от знаковите си външнополитически постижения.

Освен това съюзът все повече възприема извънтериториалните санкции като заплаха за своята идентичност и независимост. Френският министър на финансите Брюно Льо Мер наскоро заяви, че "развръзката на кризата с Иран ще бъде шансът на Европа да има свои собствени независими финансови институции, за да може да търгува с когото си иска". В миналото сътрудничеството с всички големи сили беше от решаващо значение за създаването на ефективна политика по отношение на Иран.

Трето, американските санкции положиха основите за историческа промяна в световната финансова система. В течение на много десетилетия щатският долар доминираше на международните финансови пазари. Но оттеглянето на САЩ от СВПД даде увереност на страни като Русия, Китай, Индия и Турция да използват своите валути, за да търгуват с Иран. Ако Европа успее да създаде финансова система, която да е отделна от щатския долар, другите държави може да започнат да използват еврото в търговията с Иран, отслабвайки по този начин американската доминация на световните пазари.

Вижте останалите причини на Investor.bg.