Само две години ни делят от следващата рецесия

Нивото на безработица вече е рекордно ниско – 3,7%. Заплатите се увеличават все по-бързо. Инфлацията също. Федералният резерв не спира да увеличава лихвените проценти. Всичко това сочи, че световната икономика вече достига точка на прегряване. Това пише в материала си за CNN Марк Занди, главен икономист в Moody Analistics.

Според Занди времето да говорим за следваща рецесия вече настъпва, а тя ще бъде факт през лятото на 2019 г.

Единият от индикаторите за наближаваща криза е моментът, в който икономиката премине през „пълна заетост“. Икономистите от дълго време коментират значението ѝ, но по-голямата част от тях остават единодушни, че дял от 4,5% трудово незаети е здравословното ниво. Това е т.нар. „естествено ниво на безработица“.

Когато нивата на безработица спаднат под естествените си показатели, това кара бизнеса да увеличи заплатите на служителите, което пък намалява неговите печалби. В резултат се увеличават цените за крайните потребители и съответно инфлацията расте. Именно тя стана причината Фед да затегне паричната си политика и да увеличи лихвените проценти. И икономиката прегря.

Всъщност Фед се надява, че затягане на политиката ще бъде достатъчно да охлади икономиката, връщайки нивата на безработица до естествени показатели. Това е един много подвеждащ процес обаче, а резултатите рядко са успешни.

Проблемът е, че когато безработицата започне да се увеличава, дори от много ниско ниво, то порочният кръг бързо се завърта. Увеличените ѝ нива принуждават потребителите да са по-внимателни към бъдещите си разходи. Бизнесът вижда това и наема по-малко служители. Нивата на безработица започват все повече да се увеличават. Потребителите и бизнесът все повече се отдръпват и неизменно икономическите показатели се влошават.

Предвид огромните фискални стимули, които временно пресушиха икономиката - въвеждането на финансирани от бюджетния дефицит данъчни облекчения, нивото на безработица може да спадне до 3% до края на десетилетието. Ако това се случи, Фед ще се окаже принуден да увеличи процентите до 4,5 без това реално да има негативно икономическо отражение.

Ако следваме историческата хронология отнема три години от пълна заетост до последваща рецесия. Броят на безработните спадна под здравословните 4,5% през лятото на 2017 г., така че криза може да се очаква лятото на 2020 г.

Друг съществен индикатор за прогнозиране на рецесия е кривата на доходността и тя предрича същото.

Обикновено кривата е леко извита нагоре, като доходността по дългосрочните облигации е по-висока от тази по краткосрочните ценни книжа. Но преди настъпване на рецесия, кривата на доходността обикновено се обръща, като доходността по краткосрочните облигации надминава тази по дългосрочните.

Инверсиите настъпват в по-късните етапи на бизнес цикъла, когато Фед увеличава лихвите по краткосрочните облигации с цел да намали инфлационното напрежение. Инвеститорите в облигации очакват, че като краен резултат действията на Фед ще забавят икономическия растеж и инфлацията и това ги кара съответно да купуват повече облигации. Доходността по дългосрочните облигации се стабилизира и дори намалява. Следва по-сериозен натиск от страна на Фед и рецесията е налице.

Обърнатата крива на доходност също затруднява банките да получат приемлива възвращаемост по техните заеми. Финансовите институции като цяло печелят, по техни думи, от краткосрочно и дългосрочно кредитиране. Този бизнес модел работи добре, когато кривата е положително наклонена, но не и когато тя се обръща. Кредиторите са принудени да ограничат отпускането на заеми, което изважда на повърхността грешки в кредитирането и оказва тежест върху икономическия растеж.

В днешно време тенденциозно се говори, че кривата на доходността е изгубила възможността си да предвижда бъдещи рецесии. Времето обаче не е различно, както смятат някои. Исторически погледнато обръщането на кривата възниква средно около година преди рецесия. Ако е истина, че тя все още е надеждна при прогнозирането на рецесии, то следващата ще настъпи през лятото на 2020 г.