Бумът на световната икономика приключва

„Ръми, но все още не вали като из ведро“, заяви обичащият да използва идиоми ръководител на МВФ Кристин Лагард преди годишната среща на нейния Международен валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Индонезия, цитиран от Investor.bg.

Бумът на световната икономика приключи. Прогнозата за ръст от 3,9% за 2018 г. и 2019 г. вече не е състоятелна, обяви Лагард още преди срещата, на която ще се срещнат министри на финансите, централни банкери и финансови експерти от 189 страни.

И министрите на финансите на Г-20 ще проведат заседание. Когато главният икономист на МВФ Морис Обстфелд, който е напът да се пенсионира, представя последния си Световен икономически доклад, икономистите очакват умерена корекция надолу, но всичко под ръст от 3,7% ще бъде изненада, поясниха източници от централата на МВФ във Вашингтон пред DPA. 

Според прогнозите на МВФ световната икономика ще отбележи ръст от 3,7 на сто тази година, също като през миналата. Това обаче е по-малко от прогнозите на МВФ, публикувани през юли. Финансовата институция понижи прогнозите си за 19-те страни, използващи еврото, както и за Латинска Америка, Близкия изток и Субсахарска Африка.

МВФ очаква икономиката на САЩ да отбележи ръст от 2,9% тази година, но да се забави до ръст от 2,5 на сто догодина поради намаляването на ефекта на неотдавнашните съкращения на данъците и търговската война с Китай. 

МВФ понижи прогнозата си за еврозоната до ръст от 2% вместо очакваните досега 2,2 на сто поради търговското напрежение със САЩ и притесненията около Brexit, отбелязва Франс прес. Финансовата институция понижава прогнозирания растеж за втори път тази година. През април МВФ очакваше ръст от 2,4 на сто в еврозоната.

Прогнозата за Южна Корея е за ръст от 2,8 на сто вместо предричаните досега 3 на сто ръст на БВП в четвъртата световна икономика, съобщава агенция Йонхап. 

Не само търговската политика на американския президент Доналд Тръмп тревожи Лагард, Обстфелд и техните колеги. Тръмп поддържа най-голямата икономика в света на курса на изкуствен ръст с помощта на проциклична фискална политика за данъчни подаръци и протекционистки мерки. Това може да продължи до 2020 г. Тогава американският президент ще се изправи пред нови избори, а сроковете на важни части от неговата данъчна реформа ще изтекат.

„Досега САЩ растат силно, подкрепени от проциклична икономическа експанзия и все още хлабавите финансови условия", каза Лагард. Но това може да се превърне в риск. Държавните инжекции за американската икономика до голяма степен се финансират от дълга. Както и растежът в развиващите се и нововъзникващите страни. Частният и държавният дълг са достигнали рекордни нива. Цели 182 трлн. долара държат публичните и частните бюджети по света. Това е с около 60% повече от нивата преди финансовата криза през 2007 г.

„Това натрупване прави правителствата и компаниите по-уязвими към затягането на условията на паричната политика", казва Лагард. Вече се говори за опасността от „втора голяма депресия", защото правителствата и регулаторите не могат да наложат много по-строги правила. В Съединените щати Тръмп отслабва юздите, които неговият предшественик Барак Обама наложи след финансовата криза. Дори в Лондон в хода на един несигурен Brexit има все повече тенденции за разхлабване.

Според МВФ ескалацията на търговските войни може да подкопае бизнес доверието и развитието на финансовите пазари, както и да намали инвестициите. Търговските бариери ще направят стоките по-недостъпни, ще нарушат световните вериги на доставки и ще забавят развитието на новите технологии, което ще намали производителността. 

По отношение на неикономическите рискове от МВФ виждат забавяне на реформи, политическа несигурност, което също застрашава обема на инвестициите и води до забавяне на икономическата активност. Посочени примери са Италия, както и страни от Близкия изток и Африка. 

Иначе казано: ако Федералният резерв затегне още по-силно паричната си политика, защото иначе икономическата политика на Доналд Тръмо може да доведе до прегряване, то ще има жертви. По-малко ще са те сред богатите държави. По-специално развиващите се икономики и нововъзникващите икономики, където компаниите често конвертират дълговете си в щатски долари, ще бъдат засегнати.

Аржентина може да е първата жертва. Световният валутен фонд вече помогна на южноамериканската държава с 50 млрд. долара. Турция и Пакистан могат да я последват - въпреки че и двете правителства все още отказват външна помощ. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не иска да накърни егото си, като поиска помощ от международната общност. И Пакистан все още се надява да се измъкне от кризата самостоятелно.