Гръцкото правителство се надява да постигне едно от най-важните си предизборни обещания, а именно сделка за облекчаване на огромния държавен дълг след близо десет години на спасителни международни финансови програми и строги мерки на икономии, предава БНР, позовавайки се на анализ на телевизия CNBC.
Министрите на финансите в еврозоната, известни като Еврогрупа, се събират в Люксембург, за да подготвят края на третата финансова спасителна програма за Гърция, която трябва да приключи на 20 август. Това означава, че те ще се стремят да постигнат съгласие по бъдещите мерки за по-лесно обслужване на гръцкия дълг в дългосрочен план.
Трябва да се има предвид, че Гърция е най-задлъжнялата страна в еврозоната, като нейният държавен дълг е около 180% от БВП на страната. Преди началото на текущата трета спасителна програма от 2015 г., гръцкият премиер Алексис Ципрас обеща да договори с партньорите си от еврозоната облекчаване на държавния дълг. Тогава Еврогрупата отказва да намали гръцкия дълг, но обеща, че ще облекчи бъдещите кредитни погашения след края на последната спасителна програма.
В резултат на това през 2016 г. беше постигнато съгласие да се предоставят някои краткосрочни мерки, които да облекчат дълга на Атина. Тези мерки включват удължаване на срока на падеж на заемите, които Гърция получи посредством втората спасителна програма. Също така беше взето решение, според което страната няма да изплаща никаква главница или лихви по кредитите от втората спасителна програма до 2023 г.
Предстоящите разговори в Люксембург ще се съсредоточат върху средносрочни и дългосрочни мерки, като тези мерки вероятно ще бъдат свързани с бъдещото представяне на гръцката икономика. Така например, ако икономиката нараства с по-бързо от очакваното темпо, Гърция ще получи по-слабо облекчаване на държавния дълг и обратното.
С оглед на това властите в Атина, очакват с нетърпение да покажат на гръцките граждани, че последната международна финансова програма е била успешна. Срещата на Еврогрупата може да се окаже важна и за участниците на финансовите пазари, тъй като те търсят по-голяма яснота относно профила на гръцкия дълг, за да решат дали да инвестират в гръцки държавни облигации, отбелязва CNBC.
Инвеститорите обаче ще имат нужда и от уверения, както и от конкретни действия от страна на гръцкото правителство след края на спасителната програма през август, които да покажат, че властите в Атина остават ангажирани с реформирането на икономиката.
Според CNBC, финансовите министри от еврозоната очакват една доста дълга среща. Освен въпросите за дълга, Еврогрупата също така ще трябва да решат колко средства да бъдат предоставени на Гърция като последен транш от трета спасителна програма и колко често ще трябва да пътуват до Атина, за да проверят дали страната не се отклонява от вече договорените законодателните реформи.