Как Нетаняху иска да злоупотреби с победата в Евровизия

Нета Барзилай е символ на един Израел, който е симпатичен и емоционално близък на повечето европейци. Победителят в европейския конкурс „Евровизия“ е космополитен, либерален и еманципиран. Със своите цветни дрехи и шумната ѝ изява тя е символ и за този Израел, който познаваме, но който въпреки всичко се ограничава почти само до Тел Авив - град, считан с право за столицата на партитата и в който живее толерантност срещу различието, пише в свой анализ за Süddeutsche Zeitung Александра-Фьодерл Шмид.

Но дори и в южната част на града, където са настанени някои от 38 000 бежанци, които Израел искаше да депортира в африканска държава, не се усеща нищо от това космополитно отношение. Постоянно има сблъсъци с израелци, расизмът е повсеместен. Когато се заговори за тези хора, дори и представители на правителството използват само думата „натрапници", а не „търсещи убежище“ или „имигранти“. И това се случва в страна, основана преди 70 години от евреи, дошли тук от всички краища на света.

25-годишната победителка счита песента си с рефрен „Аз не съм твоята играчка" като призив: Тя призовава за социална справедливост, иска повече разнообразие и толерантност. Израелското общество обаче е разделено: от основаването на държавата постоянно има напрежение между евреите от Европа и тези от Близкия изток, които се изразяват и в социални различия. Към това се добавят и непрекъснато разширяващите се разделения между светските и религиозните израелци, особено видими в Тел Авив и съседния Бнай Брак. Там повечето от жителите са ултраправославни евреи, 81 процента са гласували по време на последните избори за една от ултраправославните партии.

Нарастващият брой на силно религиозните, които съставляват повече от един милион от приблизително осем милиона души население на Израел, променят и целия климат на страната. Така например вече има обществени автобуси, в които първите редове са запазени само за мъжете. В някои градове има специални знаци, които предписват на жените как да се обличат и къде да вървят по улиците. В продължение на месеци ултраправославните евреи демонстрират за автоматично освобождаване от военната служба. Заради тази тема коалицията бе напът да се разпадне, преди това спорът бе за забраната за работа в събота (шабат).

Обсъжда се и работното време на магазините. До този момент Тел Авив успя да наложи изключения. Но последиците от политиката, над която ултраправославните и техните партии имат все по-голямо влияние, проникнат и в Тел Авив, въпреки че жителите му предпочитат да празнуват, вместо да имат нещо общо с проблемите наоколо – политиката на заселване и зациклилия мирен процес.

Фактът, че премиерът на страната Бенямин Нетаняху, който нарече Нета „истинско съкровище", веднага обяви Йерусалим за мястото на провеждане на следващата „Евровизия“, показва, че той възнамерява да злоупотреби с това събитие за политическите си цели. Защото сега Ерусалим е признат от САЩ, но почти от никоя друга държава в света за израелска столица. Така че той иска да спечели точки. Йерусалим е символ на другия Израел, изключващият, ограничителният. Но това не е онзи Израел, който се свързва с Европа и чийто символ е Нета.