Лидерите на Европейския съюз не постигнаха съгласие за доставките на оръжия за Киев и кой ще ги представлява във водената от САЩ дипломация, докато блокът се опитва да формулира стратегия за Украйна.
Среща на върха на ЕС в Брюксел не успя да се споразумее за предоставяне на 5 милиарда евро за осигуряване на боеприпаси за Украйна тази година, тъй като членове, включително Франция и Италия, се отказаха да се ангажират с конкретни финансови обеми, според европейски дипломати, запознати с преговорите. Редица европейски лидери ще се срещнат отново в Париж на 27 март, за да се опитат да прокарат процеса напред.
„Целта за мен в четвъртък е преди всичко да има подновен и изричен ангажимент, и може би такъв, който е малко по-конкретен, за краткосрочна подкрепа за Украйна“, каза френският президент Еманюел Макрон късно в четвъртък след срещата.
Лидерите стават все по-разтревожени от факта, че не са намесени в отношенията на американския президент Доналд Тръмп с Кремъл – и от риска да не могат да постигнат съгласие как да помогнат на Украйна да се защити. По време на срещата на върха те разгледаха последователността от телефонната дипломация на Тръмп тази седмица, която доведе до споразумение за спиране на атаките срещу енергийната инфраструктура – но не успя да постигне прекратяване на огъня, целящо да сложи край на тригодишната война.
Лидерите на ЕС също спориха заради неуспеха досега да издигнат високопоставена фигура като част от опитите за влизане в процеса и представляване на 27-членния блок. Испанският премиер Педро Санчес каза, че ЕС се нуждае от „преговарящ екип и представител“, който да бъде на масата.
Напрежението доведе до разгорещен спор между Санчес и върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас. Когато испанският лидер повтори призива си за специален пратеник на срещата при закрити врати, Калас се обиди.
„За какво съм аз тук?“ каза тя, според разкази на множество хора, информирани за дискусията.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски отправи спешна молба за 5 милиарда евро за закупуване на боеприпаси „възможно най-скоро“, като се позова на масивна атака с дронове през нощта над Украйна.
„От решаващо значение е вашата подкрепа за Украйна да не намалява, а вместо това да продължава и да расте“, каза Зеленски, според текста на речта. „И това е особено вярно за противовъздушната отбрана, военната помощ и нашата цялостна устойчивост.“
Среща в Париж
Тъй като Тръмп настоява за прекратяване на огъня, Путин даде да се разбере, че иска спиране на доставките на оръжия за Украйна във всяка по-широка сделка, което допълнително усложнява стремежа на ЕС да подкрепи Киев.
Срещата в Париж следващата седмица ще обсъди позицията и исканията на Европа относно мирния процес, според хора, запознати с плановете. Германия, Италия и Полша ще бъдат някои от участващите страни от ЕС, както и държави извън ЕС като Обединеното кралство и Канада, казаха хората, на които е предоставена анонимност, за да обсъдят чувствителни разговори.
„Русия искрено не желае мир на този етап“, каза Макрон, оплаквайки се от отказа на президента Владимир Путин да се съгласи на прекратяване на огъня, който се надява да е „временен отказ“.
Калас представи предложение по-рано тази година членовете на ЕС да предоставят до 40 милиарда евро военна помощ през 2025 г., след като 20 милиарда евро потекоха към Киев през 2024 г. Помощта ще бъде доброволна, но участниците ще бъдат насърчавани да правят вноски в брой или оборудване пропорционално на съответните им икономики.
След като няколко държави се отказаха, дебатът беше стеснен, за да се съсредоточи тази седмица върху компонента на боеприпасите.
Италия и други нации искат повече технически и финансови подробности и казаха, че върху инициативата все още се работи, казаха италиански дипломати. Френските дипломати казаха, че макар да споделят целите на усилията, приоритетът е да се приложи частта от 18 милиарда евро на ЕС от пакета заеми на Г-7 за Киев.
Говорител на ЕС каза, че блокът не коментира затворени срещи. Испански служител каза, че Мадрид не изключва Калас и отказа да коментира дискусиите на срещата на върха.
Работа отзад напред
Финландският министър-председател Петери Орпо подкрепи инициативата и се оплака от насрещния вятър, пред който е изправена от някои столици на ЕС. Много държави не „се представят адекватно“, когато става въпрос за доставки на оръжие за Украйна, каза той.
Други обвиниха последователността от преждевременно количествено определяне на ангажиментите на държавите-членки, преди първо да осигурят подкрепа. Президентът на Литва Гитанас Науседа каза, че определянето първо на суми „е работа отзад напред“.
„Може да създаде впечатление, че някой не прави достатъчно, но готовността за подкрепа на Украйна е налице, дори ако е трудно да се определи количествено сега“, каза Науседа пред репортери.
ЕС и неговите държави-членки са изпратили 50 милиарда евро военна подкрепа на Украйна от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. САЩ са отделили 66,5 милиарда долара — или около 11 милиарда евро повече — през този период от време.
Унгария при премиера Виктор Орбан продължи да се съпротивлява да помага на Украйна. Но усилията Орбан да бъде спечелен за споразумение между всичките 27 държави – познат стандарт за срещи на върха – бяха прекратени. За втора поредна среща лидерите се примириха да продължат напред без Будапеща.