ЕЦБ отново намали лихвите и сигнализира, че фазата на облекчаване е към края си
Длъжностни лица описаха позицията си на парична политика като „смислено по-малко ограничителна“
Обновен: 15:52 | 6 март 2025
Европейската централна банка понижи лихвените проценти за шести път от юни насам и посочи, че фазата на намаляване може да е към своя край, тъй като инфлацията се охлажда и икономиката усвоява сеизмичните промени в геополитиката.
Депозитната лихва беше намалена с една четвърт пункт до 2,5%, както прогнозираха всички, освен един анализатор в проучване на Bloomberg. Длъжностни лица описаха позицията си на парична политика като „смислено по-малко ограничителна“.
„Намаляването на лихвените проценти прави новите заеми по-евтини за фирмите и домакинствата и растежът на заемите се ускорява“, се казва в изявление на ЕЦБ. „В същото време насрещният вятър към облекчаването на условията за финансиране идва от минали повишения на лихвените проценти, които все още се отразяват на запасите от кредити, а кредитирането като цяло остава слабо.“
Промяната в езика ще подхрани спекулациите, че политиците обмислят прекъсване на намаляването на лихвените проценти следващия месец, уверени, че целта им за инфлация от 2% е постижима. Това може да е лоша новина за закъсалата икономика на Европа, която, заедно с търговските тарифи на САЩ, сега трябва да се справя и с взрив на разходите за преоборудване на армиите на континента.
Еврото увеличи печалбите си, докато облигациите паднаха след изявлението на ЕЦБ. Доходността на 10-годишните германски облигации се повиши с пет базисни пункта до 2,84%, докато търговците намалиха залозите за по-нататъшно облекчаване, за да заложат само на 43 базисни пункта повече до края на годината.
„Процесът на дезинфлация върви добре“, повтори ЕЦБ, въпреки че изостави формулировката, че ще постигне целта си за инфлация „през тази година“. Вместо това просто каза, че базовите данни за цените предполагат, че ще го направи „на устойчива основа“.
Актуализираните тримесечни прогнози до голяма степен потвърдиха перспективите на ЕЦБ за цените, като същевременно ги понижиха за растеж през тази и следващата година. Но те не улавят последствията от внезапното оттегляне на военната подкрепа на президента Доналд Тръмп за Украйна и Европа.
Само това сътресение изглежда ще предизвика стотици милиарди евро в нови разходи за отбрана от страна на европейските правителства, с отражение върху инфлацията, икономическата експанзия и дълга. Лидерите ще работят по детайлите на среща на върха в четвъртък.
По отношение на инфлацията нещата за ЕЦБ се подобряват. Отчитането през февруари се понижи до 2,3% и, което е изключително важно, внимателно наблюдаваният измерител на увеличенията на цените на услугите регистрира първото си голямо отстъпление от 4% от април 2024 г.
Доверието също показа начални признаци на подобрение, като Германия - най-голямата икономика в Европа - е на път да получи стабилно правителство след изборите миналия месец.
Несигурността напоследък обаче нарасна с позицията на Тръмп относно Украйна, оставяйки Европа сама начело на защитата на тази страна и нейната собствена защита.
Европейският съюз сега се стреми да мобилизира около 800 милиарда евро за военни разходи, като кандидат-канцлерът на Германия Фридрих Мерц обеща да направи „каквото е необходимо“, за да защити нацията си.
Такова прахосничество може да стимулира растежа в еврозоната, ако капацитетът за военно производство може да бъде разширен, за да отговори на нуждите от разходи. Но не всички от 20-те членки на блока имат същото фискално пространство като Германия, което означава, че допълнителните разходи могат да окажат натиск върху вече разтегнатите бюджети и да предизвикат негативна реакция сред инвеститорите в облигации.