Бундесбанк е за по-свободни правила за германския дълг и освобождаване на 220 млрд. евро

Според Бундесбанк Германия трябва да разхлаби конституционните ограничения за взимане на заеми, за да освободи до 220 млрд. евро фискално пространство до 2030 г. за увеличаване на инфраструктурните и военните разходи.

В доклад от вторник, в който се обсъждат варианти за т.нар. дългова спирачка на страната, тя препоръчва значително по-високи тавани от 1,4% от брутния вътрешен продукт за структурните нетни заеми - предимно за финансиране на инвестиции.

Горните граници ще зависят от това дали съотношението на дълга е над или под 60% - прагът на разумна фискална политика, определен от Европейския съюз, посочва централната банка.

Предложението на Бундесбанк, което се основава на предложение от 2022 г., „запазва стабилните публични финанси, като същевременно улеснява спешно необходимите инвестиции“, заяви президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел в свое становище.

Предложението се вписва във все по-разгорещения политически дебат относно увеличаването на публичните разходи. Икономисти, съветващи германските партии, смятат, че са необходими 500 млрд. евро за инфраструктура и 400 млрд. евро за отбрана след години на недостатъчни инвестиции в пътища и железници и след като САЩ се оттеглят от региона. 

Фридрих Мерц 

За да успокои опасенията, че по-свободните правила за вземане на заеми ще отворят вратата за безразсъдни разходи и ще застрашат фискалното здраве на Германия, Бундесбанк подкрепи и строги бюджетни правила в бъдеще. 

„Дълговата спирачка е доказала своята стойност в миналото - тя е помогнала да се осигурят стабилни публични финанси и да се спазят съответните изисквания на ЕС“, заяви тя. „Това не изключва нейното по-нататъшно развитие, за да се вземат предвид натрупаният до момента опит и променените рамкови условия, при условие че тя продължава да изпълнява основните си цели.“

„Реформата на дълговата спирачка е желателна, но е изключително трудна от политическа гледна точка. За да се посрещнат спешните инвестиционни нужди на Германия в краткосрочен план, извънбюджетните мерки изглежда предлагат по-обещаващ път напред,“ коментира Мартин Адемер, икономист в Bloomberg Economics.

Предложението на Бундесбанк ще увеличи възможностите на Германия за структурни заеми до 1,4% от сегашното ниво от 0,35% от БВП, при условие че съотношението на дълга е под 60%. Около две трети от увеличената сума ще бъдат запазени за инвестиции и безвъзмездни средства за държавните и местните власти. Останалата част може да се използва за други цели.

Ако съотношението на дълга надхвърли 60%, инвестиционният компонент ще остане същият, но вторият компонент няма да съществува. При този сценарий до 2030 г. биха били възможни допълнителни инвестиции в размер на около 100 млрд. евро.

„Това би поощрило съотношение на дълга под 60%, като същевременно би създало сигурност при планирането на инвестициите“, каза Нагел.

Макар че един временен или ограничен специален фонд би могъл да осигури подобен обхват на заемите и защита на инвестициите, той добави, че „ние бихме предпочели фундаментална реформа на дълговата спирачка, която да осигури по-добра предвидимост“.

Разговорите за преразглеждане на дълговата спирачка се засилиха след предсрочните избори на 23 февруари, в резултат на които основните партии не разполагаха с мнозинство от две трети в парламента, необходимо за промяна на конституционния лимит на заемите. Правилата все повече се смятат за непригодни за целта, като се имат предвид огромните нужди на Германия от разходи.

„Изглежда, че предложението на Бундесбанк предоставя по-малко допълнителни възможности за дълг, отколкото голямото увеличение на специалните активи за Бундесвера - а вероятно и за други цели - което се обсъжда в момента“, каза Саломон Фидлер, икономист в Berenberg. „То е и значително по-сложно, което може да затрудни бързото постигане на политическо споразумение по него.“

Бъдещият канцлер Фридрих Мерц вече преговаря с SPD за промяна на конституцията в отиващия си парламент, преди наследникът му да положи клетва този месец. Спешността нарасна, след като президентът Доналд Тръмп спря военната помощ за Украйна и даде да се разбере, че САЩ вече няма да гарантират сигурността на Европа.

По-рано във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС ще предложи пакет, който може да мобилизира близо 800 млрд. евро за разходи за отбрана в региона.

„Предложената реформа може да помогне за преодоляване на настоящите предизвикателства“, заяви Бундесбанк. „Въпреки това остава от решаващо значение държавата последователно да съгласува приоритетите на фискалната си политика с конкретните настоящи предизвикателства. За целта тя трябва да преразгледа разходите и приходите си и да използва ресурсите си ефективно.“

Още по темата

Германия е ключова за руските усилия да отслабят ЕС, но германците не са податливи

Компании и политици в източна Германия искат достъп до руски газ отново

Цената за германската независимост от САЩ в отбраната ще се равнява на $210 млрд.