ЕК ще пита банките за правилата на Базел: да се приложат, да се отложат или променят

Планирана анкета на Европейския съюз относно регулаторните промени за търговските дейности на банките ще очертае различни варианти, включително предлагане на облекчения за период от три години, става ясно от документ, видян от Bloomberg News.

Европейската комисия възнамерява да поиска от банките, националните органи и надзорните органи да представят обратна връзка, за да стигне до решение относно правилата до края на юни, според документа, който потвърждава предишен доклад на Bloomberg News за предстоящото допитване.

Другите два варианта в документа са прилагането на стандартите, както е планирано, или отлагането им с една година. 

Говорител на комисията отказа да коментира документа и само заяви, че тя „обмисля потенциални действия по отношение на прилагането на изискванията за пазарен риск“.

Планът на Европа за прилагане на регулациите, известни като фундаментален преглед на търговския портфейл, или FRTB, беше осуетен, след като САЩ не успяха да се споразумеят за собствената си версия на по-широк набор от капиталови правила, който на езика на индустрията е известен като „Basel Endgame“. Плановете за въвеждане на пакета в САЩ бяха поставени под допълнително съмнение от избирането на президента Доналд Тръмп, който сигнализира за широка програма за дерегулация.

Става въпрос за изчисленията, които банките използват, за да оценят потенциалните загуби, които от своя страна определят капиталовите им изисквания. Ако получат одобрение от регулаторните органи, кредиторите могат да използват свои собствени модели, което обикновено им позволява да освободят известен допълнителен капитал. Те могат да използват и по-опростени стандартизирани модели; макар че те обикновено са по-евтини, те могат да доведат до по-високи капиталови изисквания.

Комисията вече отложи прилагането на FRTB за 2026 г., за да избегне поставянето на кредитори като Deutsche Bank AG и BNP Paribas SA в неизгодно положение спрямо техните американски конкуренти.

„Трябва да гарантираме, че в международните сравнения няма да сме тези, които винаги отиват по-далеч“, заяви германският министър на финансите Йорг Кукис на конференция в понеделник. „Трябва точно да калибрираме начина, по който реагираме на международните импулси, които наблюдаваме в момента, особено що се отнася до закъсненията, отлагането на по-нататъшните стъпки от прилагането на Базел.“

В документа, видян от Bloomberg News, Комисията на ЕС посочва, че ще попита заинтересованите страни кой вариант предпочитат между прилагането на промените, както е планирано, отлагане или коригиране на правилата. Тя също така ще проучи мненията относно ефекта, който предпочитаните от тях варианти могат да имат.

„Заинтересованите страни може да поискат да предложат допълнителни или алтернативни варианти“, се казва в документа на ЕС.

Според документа потенциалните промени могат да обхванат:

1.

• Тема: Тестове за разликата между изчисленията на рентабилността от страна на търговците и служителите, отговарящи за риска
• Проблем: Банките се борят да преминат тестовете, което води до нестабилност на капиталовите изисквания           
• Предложение: До 2029 г. тестовете се използват само като инструмент за наблюдение

2.

• Тема: Рискове, за които банките не разполагат с достатъчно данни
• Проблем: Търговците все още не предоставят достатъчно данни, поради което банките са изправени пред по-високи капиталови изисквания от очакваното
• Предложение: Прилагане на изискванията постепенно в продължение на три години

3.

• Тема: Данни за нови ценни книжа
• Проблем: Рискът не може да бъде капитализиран през първата година след емитирането, независимо от ликвидността и простотата
• Предложение: Процентните данни за цените до една година след датата на емитиране

4.

• Тема: Модели за неизпълнение на държавни облигации
• Проблем: Резултатите от вътрешните модели са по-консервативни от стандартизираните
• Предложение: Изравняване на двете

5.

• Тема: Притежавани средства (вътрешен подход)
• Проблем: Банките нямат видимост върху всички компоненти на експозициите на фондовете, камо ли на седмична база, както се изисква
• Предложение: Преминаване към тримесечни, базиране на изискванията върху 90% от средствата, като останалите се третират по стандартизирания вариант за неизпълнение, или използване на различен консервативен метод

6.

• Тема: Притежавани средства (стандартизиран подход)
• Проблем: Банките в крайна сметка използват много консервативни рискови тегла, тъй като нямат перфектна видимост
• Предложение: Преминаване към тримесечно отчитане, базиране на изискванията върху 90% от средствата, като останалите експозиции се третират по опцията по подразбиране

7.

• Тема: Хеджиране
• Проблем: Признаването на хеджирането е предмет на падежни съответствия и някои широко използвани техники не се приемат          
• Предложение: Позволява на банките да определят един и същ падеж на паричната позиция и на договора за дериват, който тя хеджира

8.

• Тема: Рискове, които не са обхванати от стандартизирания подход
• Проблем: По-малко рисковите инструменти могат да бъдат определени като по-високи капиталови изисквания
• Предложение: Избягване на санкционирането на инструменти с остатъчни рискове, които банките може да са в състояние до голяма степен да хеджират

9.

• Тема: Търговия с въглеродни емисии
• Проблем: Рекалибрирането би помогнало на дружествата да хеджират
• Предложение: Позволява на банките да участват в повече нетиране между спот и по-дългосрочни падежи

10.

• Тема: Липса на диверсификация на риска между класовете активи
• Проблем: Не насърчава макрохеджирането, като например акции и кредитни спредове, които се движат в различни посоки по време на стрес
• Предложение: Позволява на банките постепенно да въвеждат капиталовите си изисквания