Китай запазва безпрецедентна хватка върху металите с повече добив в чужбина

Миналата година Китай отдели повече ресурси от всякога за добив в чужбина като част от глобалната инфраструктурна програма на Си Дзинпин, установи ново проучване, което подчертава нарастващата му хватка върху веригата за доставки на метали, точно когато страховете от прекомерна зависимост от Пекин нарастват по света.

Участието на Китай в металургичния и минния сектор - под формата на капиталови инвестиции и строителни договори - достигна над 21 милиарда долара в рамките на инициативата на Си „Един пояс, един път“, според доклад на университета Грифит в Австралия и Центъра за зелено финансиране и развитие, основан в базирания в Шанхай университет Фудан. Резултатът е най-високият от началото на знаковата за китайския президент програма през 2013 г.

Ангажираността на Китай е много стратегическа и нараства през последните години, благодарение на предимствата, включително ноу-хау и способността му да финансира широкомащабни проекти, каза Кристоф Недопил, професор в университета Грифит и един от авторите на доклада.

„Вероятно китайските политици също приветстват стратегическия контрол от китайски – често частни – компании в критичните минерали“, каза той.

Глобалният отпечатък на страната е отражение на нейното господство върху производството и рафинирането на много минерали, което ѝ дава огромно влияние върху стоковите пазари. По-рано миналия месец Пекин показа мускули, като наложи ограничения върху износа на волфрам и други критични метали, използвани в електронната, авиационната и отбранителната промишленост, в отговор на първоначалните мита от администрацията на Тръмп.

Европейският съюз, Япония и САЩ подчертават загрижеността си относно влиянието на Китай върху веригата на стойността на металите. Токио обмисля антидъмпингови мита върху графитни електроди, произведени в Китай, поради щети, нанесени на местната индустрия, според съвместно изявление в петък от министерствата на търговията и финансите.

Икономика номер 2 в света представлява повече от половината от глобалното производство на метали за батерии, включително литий, кобалт и манган. През 2023 г. Китай също е съставлявал 69% от световното производство на редкоземни метали, според правителството на САЩ.

Литият, използван в батериите за електрически превозни средства, е пример за това. Докато САЩ изграждат мрежи за доставки с партньори за свободна търговия като Канада и Австралия, Китай консолидира отношенията си с африканските нации, които се очаква да бъдат сред най-големите производители на метала в света до края на десетилетието.

Китай също така се опита да предотврати усилията на Запада да развие нови минни и преработвателни мощности, като ограничи износа на ключови технологии и оборудване.

Още по темата

Очакваше се кобалтът да "убие" електромобилите, но се провали грандиозно

Заплахите от Тръмп стартираха глобална надпревара за доставка на мед в САЩ

Китайският контрол върху износа на критични метали е повече шум, отколкото опасност

Тръмп ще наложи 25% мита върху вноса на стомана и алуминий