Израел демонстрира по-твърдо отношение към Хамас, вдъхновен от Тръмп

Министърът на финансите Безалел Смотрич заплаши да напусне правителството, ако Израел не възобнови бойните действия.

13:30 | 3 март 2025
Автор: Галит Алтщайн
Снимка: Bloomberg.com
Снимка: Bloomberg.com

Решението на Израел за прекратяване на хуманитарната помощ към Газа за първи път след повече от година сигнализира за подновената политика на нулева толерантност към „Хамас“, след като групата отхвърли предложение, водено от САЩ, за удължаване на примирие.

„Ако Хамас смята, че примирието може да продължи, без да бъдат освободени нашите заложници, грешат сериозно,“ заяви израелският министър-председател Бинямин Нетаняху по време на заседание на кабинета в неделя. „Няма да има безплатни обеди.“

След като първоначалният етап от примирието в Газа изтече в ранните часове на неделя, Израел е малко вероятно да се откаже, освен ако“ Хамас“ не направи компромиси, като се има предвид твърдата подкрепа за неговия подход от САЩ и карателските партньори в коалицията на Нетаняху.

Предложението на специалния пратеник на президента Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, щеше да удължи примирието до средата на април и да включва поетапно освобождаване на оставащите 59 заложници, държани от „Хамас“, като вторият етап за освобождаване следва да бъде осъществен при сключване на окончателно примирие. Нетаняху каза, че се предполага, че до 24 от тях са живи.

Израел не е изяснил колко дълго ще въздържи от възобновяване на военните атаки, въпреки че Нетаняху каза, че „ако Хамас продължи да се закотвя в позицията си, ще има допълнителни последици“ – подсказка за евентуално подновяване на атаките.

Нетаняху уточни, че според първоначалното споразумение Израел може да се върне към бойни действия след 42 дни, т.е. от неделя, „но ние се съгласихме с предложението на Уиткоф, защото сме ангажирани с освобождаването на нашите заложници.“

Хиляди оперативници на „Хамас“ пресичаха границата на Израел на 7 октомври 2023 г., убивайки 1 200 души и отвличайки 250. В последвалата война с Израел, според министерството на здравеопазването, управлявано от „Хамас“, са убити над 48 000 палестинци, а огромни площи от територията са превърнати в руини.

Палестинската автономия, която управлява частично Западния бряг, заяви, че „безусловно отхвърля политизирането на хуманитарната помощ и експлоатацията й като инструмент за изнудване.“ Те призоваха международната общност да предприеме решителни действия срещу израелското решение.

В Газа, незабавно след като новините започнаха да се разпространяват, цените на храните започнаха да се издигат, тъй като мюсюлманското население започна да спазва свещения месец Рамазан, когато пазаруването на храна е свещен ритуал. През целия месец мюсюлманите постят през деня и се събират в големи групи за хранене при залез слънце.

„Умишленото блокиране на хуманитарната помощ за цивилното население като средство за решаване на спора относно условията за примирие е незаконно и представлява колективно наказание,“ заяви Сари Баши, директор на програми в Human Rights Watch, в телефонно интервю.

Израел твърди, че по време на всяка от шестте седмици на примирието в Газа са внасяни по 4 200 камиона помощ.

„Ние внесохме толкова много, че в Газа няма недостиг на какъвто и да е вид помощ,“ каза Яаков Амидър, бивш съветник по националната сигурност в Израел. „Ще мине половин година, преди те да усетят недостига.“

Баши обаче възрази, като посочи, че „все още има недостиг на строителни материали, каравани, както и на храна и лекарства, което поставя животи под риск.“

Водата и електричеството все още се доставят от Израел в Газа чрез три водопровода и една електрическа линия. Последната е предназначена изключително за подпомагане на десалинизационното предприятие в Газа.

Израелските радикали

Израел обвинява „Хамас“, ислямистка група, включена в списъците за терористични организации в САЩ и в голяма част от Запада, че поема контрола върху вноса на помощта. Нетаняху заяви в неделя, че „Хамас" злоупотребява с хората, които се опитват да получат помощ, като ги стреля и превръща помощта в източник на печалба, което Израел „няма да приеме.“

„Ако изборът е между връщането към мащабна военна операция и спиране на доставките, второто може да се смята за най-малко лошата опция, ако се претеглят потенциалните щети за цивилните,“ казва д-р Ронит Левин-Шнур, старши лектор във Факултета по право на Тел Авивския университет.

„Обсадата е неприемлива според международното право, ако целта е глад, но тъй като Хамас е вплетен сред цивилните, пълномащабна военна атака може да донесе още по-лоши последици за населението.“

Радикалите в коалицията на Нетаняху, които настояват за връщане към войната, приеха последното решение.

Министърът на финансите Безалел Смотрич, който заплаши да напусне правителството, ако Израел не възобнови бойните действия, заяви, че прекратяването на хуманитарната помощ е „важна стъпка в правилната посока.“

„Вратите на ада трябва да се отворят възможно най-бързо и смъртоносно, докато не постигнем тотална победа,“ написа той в социалната мрежа X.

Итамар Бен Гвир, бивш министър по националната сигурност, който напусна правителството в протест срещу примирието, заяви в публикация в X, че Израел трябва също така да „прекрати подаването на вода и електричество и да възобнови войната.“

Двамата са ключови съюзници на Нетаняху: ако Смотрич се оттегли, това може да свали правителството, докато Бен Гвир може да укрепи коалицията, ако се върне в кабинета.

Реакциите от страна на семействата на заложниците бяха смесени.

Звика Мор, чийто син Ейтан беше отвлечен от музикалния фестивал „Нова“ и се предполага, че е жив, заяви, че подкрепя решението на правителството. „Колкото по-безпомощен и колеблив изглежда Израел, толкова по-голям е рискът за нашите близки,“ каза той в радиоинтервю.

Ейнав Зангаукер, чийто син Матан също беше отвлечен на атаките от 7 октомври и досега е оцеляло в плен, заяви: „Нетаняху жертва освобождаването на заложниците в името на политическото си оцеляване, вместо да спази споразумението, което предвиждаше започването на втори етап от преговорите на 16-я ден от примирието.“