Кюрдската ПКК обяви прекратяване на огъня във войната с Турция

Сепаратистка кюрдска група заяви, че ще приложи прекратяване на огъня от събота в отговор на призива на своя задържан лидер да сложи оръжие и да работи за прекратяване на 40-годишна война за автономия срещу Турция.

Работническата партия на Кюрдистан, или ПКК, е съгласна със съдържанието на призива и „ще се съобрази и ще изпълни изискванията на призива от нашия собствен фронт“, се казва в изявление на ПКК.

ПКК заяви, че едностранната декларация за прекратяване на огъня има за цел да проправи пътя към мир, след като нейният лидер Абдула Йоджалан призова групата да свика конгрес за разоръжаване и разпускане на групата. Въпреки че ПКК се съгласи да се събере, тя каза, че Йоджалан трябва да ръководи срещата.

„За да се случи това, трябва да се създаде сигурна среда и за успеха на конгреса Лидерът Апо трябва лично да го ръководи и провежда“, казаха от ПКК, позовавайки се на Йоджалан с прякора му. „Прилагането на въпроси като слагането на оръжие може да се реализира само чрез практическото ръководство на лидера Апо.“

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган превърна решаването на кюрдския конфликт, който доведе до смъртта на десетки хиляди през последните четири десетилетия, като основна цел, докато се опитва да осуети това, което той вижда като нарастваща заплаха от кюрдския национализъм в региона. Но не беше ясно дали Турция ще позволи на Йоджалан да комуникира с командването на ПКК, базирано в Северен Ирак.

Междувременно ПКК заяви, че е необходимо да се постави "демократична политическа и правна основа" за успеха на мирния процес. Йоджалан призова за зачитане на идентичностите и свободите, без да отправя изрични искания към правителството.

Ако успее, мирният опит може да засили стремежите на Турция да прекрои Близкия изток и потенциално да спечели на Ердоган достатъчно парламентарна подкрепа, за да промени конституцията и да удължи времето си на власт, макар вече да е две десетилетия начело на страната

Повратна точка

Десетки хиляди хора бяха убити през четирите десетилетия, откакто кюрдската сепаратистка група ПКК вдигна оръжие срещу турското правителство.

В края на февруари лишеният от свобода лидер на ПКК, Абдула Оджалан, отправи исторически призив към движението да сложи оръжие.

Ако доведе до трайно прекратяване на огъня, което проправя пътя за преговори за помирение, това може да отбележи повратна точка за районите на Югоизточна Турция, които са маргинализирани и обеднели от конфликта.

Но пътят към сделката е осеян с препятствия.

Какъв е контекстът на мирния призив на Йоджалан?

Тъй като най-добрите им надежди за независимост бяха попарени преди век, кюрдите живеят като малцинства, разпръснати из Турция, Сирия, Ирак и Иран, често подложени на лошо отношение от доминираните от араби и перси правителства.

Кюрдските сепаратисти се възползваха от нестабилността, която разтърси региона през последните десетилетия, за да засилят кампанията си за самоуправление. Кюрдски регион в Ирак получи повече автономия на фона на хаоса, отприщен от водената от САЩ инвазия в страната през 2003 г. През 2015 г., когато Сирия бе обхваната от гражданска война, САЩ застанаха зад кюрдската милиция, YPG, в усилията си да победи движението "Ислямска държава".

Правителството на Турция, което вижда YPG като заплаха поради връзките си ѝ с ПКК, изпрати войски през границата в Сирия, за да се бори с YPG през следващата година – обтягайки връзките със своя съюзник в НАТО САЩ.

Правителството на Турция иска както ПКК, така и YPG да се разпуснат. В замяна тя сигнализира, че е отворена за предоставяне на повече права на кюрдското малцинство в страната. Това би донесло повече стабилност в граничните региони на Турция и потенциално би проправило пътя за реконструкция на райони, повредени от годините на битките, предоставяйки бизнес възможности за турските компании.

Това може също така да подобри отношенията на Турция с Европейския съюз, който разглежда отношението на Турция към кюрдското малцинство като барометър за зрелостта на своята демокрация.

Какво провокира призива на Йоджалан?

През октомври политически съюзник на Ердоган каза, че е дошло времето за разрешаване на конфликта с ПКК като начин за изграждане на единство у дома на фона на хаоса в широкия Близък изток. Девлет Бахчели, лидер на турска ултранационалистическа партия, каза, че 75-годишният Йоджалан трябва да бъде освободен под домашен арест, стига да призовава колегите си лидери от ПКК да се разоръжат.

Президентът Ердоган похвали предложението на Бахчели като „истински национализъм“, той каза: „Искаме всички заедно да изградим Турция, в която няма тероризъм“.

След коментарите на Бахчели, членове на водещата прокюрдска партия в Турция, DEM, получиха разрешение да посетят Йоджалан в затвора на острова в Мраморно море югозападно от Истанбул, където той е държан от ареста си през 1999 г. Сред тях беше неговият племенник, депутатът Омер Йоджалан. Затвореният шеф на ПКК каза, че има „теоретичната и практическа сила да пренесе този процес от конфликт и насилие в политическата сфера“, според публикация на Омер Йоджалан на X.

Каква е ползата за Ердоган?

Първо, отличието да бъдеш турският лидер, който сложи край на въоръжен конфликт в предимно кюрдския югоизток на страната, който струва повече от 40 000 живота.

Ако една евентуална сделка с ПКК даде някои права и свободи на кюрдското малцинство, това също може да се превърне в политически дивиденти за Ердоган.

Предоставянето на тези права и свободи вероятно ще изисква гласуване в турския парламент за нова национална конституция, такава, която кюрдският блок в събранието ще трябва да одобри, за да получи необходимото ниво на подкрепа. Има спекулации, че Ердоган може също да използва подобна възможност, за да направи други промени - като изменение на правилата, които ограничават броя на мандатите, които той може да изпълнява като лидер, или намаляване на прага от 50%, необходим за избягване на балотаж на бъдещи президентски избори.

Призивът на Йоджалан за разоръжаване беше отправен, след като група депутати от DEM го посетиха в затвора.

И така, какви са шансовете за край на конфликта?

Йоджалан остава уважаван от командирите на ПКК, които настояха да имат директна комуникация със своя лишен от свобода лидер, преди да решат дали да се вслушат в призива му.

Ако все пак сложат оръжие, ръководството на ПКК иска Йоджалан да бъде освободен, преди да започнат сериозни дискусии за помирение.

Всички преговори ще се водят на фона на дълбока взаимна враждебност и недоверие.

Йоджалан е смятан от много турци за най-големия враг на страната, с репутация, подобна на тази на Осама бин Ладен сред американците. Турция определи ПКК и YPG като терористични организации. Ден след призива на Бахчели въоръжени мъже от ПКК нападнаха централата на турската държавна фирма за отбрана Turkish Aerospace Industries, убивайки петима души. По това време ПКК каза, че атаката е била планирана „отдавна“ и не е била свързана с неотдавнашния „политически дневен ред“.

ПКК има дълъг списък от искания, включително признаване на кюрдската идентичност и култура в конституцията на Турция, свобода на мисълта и събранията за кюрдите и разрешение за преподаване на кюрдски език в училищата.

Кюрдски политици също призоваха за прехвърляне на повече правомощия от правителството в Анкара на местните власти в югоизточната част на Турция.

Въпреки че правителството не се съгласи с нито едно от тези искания, то даде сигнал за готовност да преразгледа някои от тях. Мехмет Уджум, един от най-близките съветници на Ердоган, каза, че интеграцията ще помогне за изкореняването на сепаратизма, и подкрепи „укрепването и превръщането на постоянна свободата на кюрдския език“.

^{Разделена Сирия | Контрол над Сирия от 27 февруари}

Какви са пречките за споразумение с YPG?

YPG, което се превежда като Отряди за защита на народа, е създадено през 2011 г. като разклонение на ПКК. Тя се разрасна бързо по време на войната в Сирия като част от съюз, известен като Сирийските демократични сили, които се изправиха срещу "Ислямска държава" в страната с въздушна подкрепа на САЩ.

Дори ако турското правителство сключи сделка с ПКК и отмени офанзивата си в Сирия, YPG има програма за защита на сирийските кюрди и се съпротивлява на призивите за разпускане на новото правителство в Дамаск, основано от арабски ислямисти.

Кои са кюрдите?

Кюрдите са индоевропейски народ с население около 30 милиона по света, повечето от които са мюсюлмани сунити. Те се смятат за една от най-големите етнически групи в света без собствена държава.

Един от последните договори, приключващи Първата световна война, раздели населените с кюрди райони между Турция, Ирак, Сирия и Иран. Изправени пред дискриминация, кюрдските малцинства в тези страни настояват за равни права и автономия.

Йоджалан основа ПКК – Кюрдската работническа партия – в доминирания от кюрди югоизток на Турция през 1978 г. с манифест, който комбинира социалистическите икономически принципи с искания за кюрдска автономия.

Групата се въоръжава през 1984 г. и до 90-те години на миналия век се бе превърнала в партизански отряд от повече от 10 000 бойци. Конфликтът допринесе за икономическата маргинализация на югоизточната част на Турция с кюрдско мнозинство.

Йоджалан поддържа строг контрол над ПКК до залавянето му. Първоначално осъден на смърт за държавна измяна, присъдата му по-късно е заменена с доживотен затвор. Той беше държан в изолация около десетилетие до 2009 г.

Какво е състоянието на конфликта на Турция с кюрдските сепаратисти?

Когато последните преговори за помирение между правителството на Турция и ПКК приключиха през 2015 г., фокусът на конфликта се измести от селските, планински райони към градските жилищни райони и турските сили за сигурност в крайна сметка взеха надмощие.

Броят на насилствените инциденти в Турция, включващи кюрдски сепаратисти, намаля през последните години и много бойци на ПКК в Турция напуснаха, за да се присъединят към редиците на YPG в Сирия.

Водените от кюрдите сили контролираха около една трета от територията на Сирия до момента, в който правителството на Башар Асад в Дамаск падна през декември и той избяга от страната. Военните действия продължиха в североизточната част на Сирия, като турските войски и съюзническите милиции все още се бият с YPG и нейните съюзници в края на февруари.

Турската армия също се опитва да прогони лидерите на ПКК от базите в планината Кандил в североизточния граничен район на Ирак, съседен на Турция и Иран.

Още по темата

Лидерът на кюрдите призова за край на 40-годишния конфликт с Турция

Турция е готова да изпрати мироопазващи сили в Украйна

Патовата ситуация в ЕС подхранва амбицията на Турция да се присъедини към БРИКС

Турската рафинерия Tupras се отказва от руския петрол заради санкциите на САЩ

Турция се стреми към исторически мир с кюрдите в променящия се Близък изток