Реформата на дълга в Германия е под риск след възхода на крайните партии

Германия е изправена пред ограничен път към по-разхлабена фискална политика, като резултатът от парламентарните избори в неделя заплашва да намали възможностите на следващото правителство в опитите си да извади икономиката от дългия ѝ период на стагнация.

Основните партии, включително ХДС/ХСС на Фридрих Мерц, спечелиха по-малко от две трети от местата в долната камара, и така остават без необходимите гласове за преразглеждане на строгите ограничения върху публичните заеми, залегнали в конституцията.

Това е голям неуспех за Мерц, чиито консерватори събраха най-голям брой гласове на изборите в неделя - 28,5%. Социалдемократите и Зелените паднаха съответно до 16,4% и 11,6%, като екстремистките партии отляво и отдясно спечелиха общо 29,6%. Преведено в места в парламента това означава, че крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) и левицата ще имат общо 216 депутати в 630-членния парламент.

„В момент, когато е от решаващо значение да се увеличат разходите за военните и Украйна и да се облекчи данъчното бреме за работниците и фирмите, Германия може да се затрудни да намери фискално пространство за това“, каза главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг в бележка. „Неуспехът да се увеличат военните разходи може да доведе Германия до сериозни проблеми с нейните партньори от НАТО. Вбесявайки президента на САЩ Доналд Тръмп, това може също така да увеличи риска от търговска война между САЩ и ЕС."

Докато самият Мерц сигнализира, че неговият приоритет е да намали разходите и да намали данъците, икономистите казаха, че подобни мерки няма да създадат фискалното пространство, необходимо за модернизиране на остарялата инфраструктура на Германия и увеличаване на разходите за отбрана. Лявоцентристките партии - ГСДП и Зелените - обещаха да променят фискалната рамка на Германия, която ограничава бюджетния дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт.

Левицата е за премахване на дълговата спирачка, но също така иска да намали бюджета за отбрана и се противопоставя на платформата на Мерц по много други въпроси, включително данъчното облагане и миграцията. Това може значително да усложни всяко споразумение, включващо тази партия. Междувременно AfD иска да се придържа към строгите ограничения на дълга на страната.

Бодо Рамелов, бивш премиер на Тюрингия, който беше избран в парламента от левицата в неделя, каза пред радио Deutschlandfunk в понеделник, че партията му е готова да гласува за облекчаване на дълга - но не и ако става въпрос само за военни разходи.

„Вие питате само за военни, а аз питам за инфраструктура“, каза той. „Ако железопътната линия трябва да бъде разширена и дълговата спирачка да се трансформира в инвестиционен контрол, тогава с радост ще гласувам за това.“

^{Свиващият се дълг на Германия се откроява на световната сцена}

„Теоретично може да има междупартиен консенсус с левицата относно създаването на извънбюджетен инфраструктурен фонд или освобождаването на инфраструктурните инвестиции от дълговата спирачка, за да се създаде повече място за разходи за отбрана в основния бюджет“, казаха икономистите от Deutsche Bank AG Марион Мюлбергер и Робин Винклер. „Това вероятно ще ограничи размера на допълнителните разходи за отбрана през следващия мандат, но поне ще създаде малко пространство за маневриране.“

За 2025 г. администрацията на Мерц може да се съгласи отново да спре лимита въз основа на извънредна ситуация, вероятно поради война в Украйна. За подобна стъпка би било достатъчно обикновено мнозинство в парламента.

 „Ако реформа на дълговата спирачка не е възможна, тогава новият канцлер може отново да поиска от парламента временно да спре правилото, за да позволи по-големи разходи. Ключов риск, който трябва да се наблюдава при такъв сценарий, биха били всякакви съдебни дела пред Федералния конституционен съд на страната. Въпреки че е трудно да се предвиди как ще реагира съдът, може да е по-приемливо да се позволи спешно спиране, особено предвид нарастващите геополитически предизвикателства", коментират Антонио Барозу и Мартин Адемер от Bloomberg Economics.

Такива изключения от правилото бяха използвани по време на пандемията и енергийната криза, за да се позволи на правителството да раздава помощи на компании и домакинства. Неуспешните дискусии за това как отново да се постигне целта бяха ключови за краха на правителството на Олаф Шолц.

Критиците твърдят, че правилото, което беше договорено след финансовата криза от 2008 г., е допринесло за недостатъчните инвестиции в инфраструктура като пътища и цифрови технологии. То също така е обвинявано, че играе роля в слабото представяне на германската икономика след пандемията, което беше ключова тема по време на предизборната кампания.

^{Предвижда се, че Германия ще изостане от страните от еврозоната тази година}

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел каза този месец, че неговата институция ще представи предложение за това как да реформира дълговата спирачка след изборите, като твърди, че има „пространство за маневриране“. Съветът на икономическите експерти към правителството също даде идеи какво трябва да се промени.

Но без конституционно мнозинство следващата администрация на Германия може да се наложи да намери други източници на финансиране. Това може да включва съкращения на социалните разходи, премахване на субсидиите и инжектиране на собствен капитал в съседни на държавата компании, така че те да могат да заемат повече.

Други начини за увеличаване на военните разходи може тепърва да се появяват. На ниво ЕС се работи за намиране на необходимото пространство за движение във фискалната рамка на блока. Говори се и за съвместно финансиране, което се превръща в реалистична опция за нарастващ списък от лидери.

„Всичко това повишава шанса да получим някакъв общоевропейски подход за увеличаване на военните разходи, тъй като новият дълг в целия ЕС най-вероятно ще излезе от дълговата спирачка“, каза главният европейски икономист на Goldman Sachs Яри Стен пред Bloomberg Television в понеделник.

Още по темата

Промяната на Германия при Мерц ще се опре на отбрана, енергетика и строителство

Крайната десница в Германия цели победа на следващите избори след голям пробив

Мерц спечели изборите в Германия и започва коалиционни преговори