Крайната десница в Германия цели победа на следващите избори след голям пробив

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) стана втората политическа сила на изборите в неделя, след като около една пета от избирателите гласуваха за партия, която призовава за спиране на миграцията и атакува политическия елит на страната. AfD, основана през 2013 г. като протестна партия срещу еврото и влязла в Бундестага през 2017 г. заради общественото недоволство около вълната от кандидати за убежище, почти удвои подкрепата си от 2021 г. насам – достига 20,2% според прогнозни данни на телевизия ARD. Така тя застава пред Социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, които падат до 16,2%.

Партията най-вероятно ще остане извън управлението, тъй като всички останали формации, включително водещите Християндемократи на Фридрих Мерц, са изключили възможността за коалиция с националистическата AfD. Партията е подкрепяна от избиратели, гневни заради миграцията и високите цени – теми, които подхранват възхода на крайната десница в цяла Европа.

AfD удвоява своя дял на гласовете на германските избори.

Алис Вайдел, съпредседателка на AfD и първият кандидат за канцлер на партията, заяви, че е готова да влезе в управление, като добави, че резултатът е само началото на пътя към превръщането на AfD в най-голямата партия в Германия. „Следващите избори ще дойдат и тогава ще изпреварим ХДС като най-силна партия“, каза тя.

Кампанията на Вайдел получи импулс от администрацията на президента Доналд Тръмп, включително активна подкрепа от страна на милиардера Илон Мъск. Тя се срещна с вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността този месец, след като заместникът на Тръмп отправи остра критика към европейските лидери за маргинализирането на крайнодесните партии.

Изказванията предизвикаха остра реакция от канцлера Олаф Шолц, който определи това като пряка намеса в демокрацията на страната. Той порица AfD като партия, която омаловажава нацистката диктатура – позиция, отхвърляна от „преобладаващото мнозинство“ германци. „Няма да приемем външни намеси в нашата демокрация, в нашите избори, във формирането на демократичното мнение в полза на тази партия“, заяви Шолц на 15 февруари.

Но AfD продължава да печели стабилна подкрепа, особено в бившата комунистическа източна част на Германия – сред избиратели, разочаровани от политическото статукво. Партията спечели първата си победа на провинциални избори миналата година в източната провинция Тюрингия, като си осигури почти една трета от гласовете.

Части от AfD, включително три провинциални структури в източната част на страната, са класифицирани от Федералната служба за защита на конституцията като екстремистки, което означава, че те могат да бъдат обект на държавно наблюдение.

Въпреки че много от поддръжниците на AfD не задължително имат крайнодесни възгледи, представители на германското контраразузнаване посочват етнонационалистическа идеология в партията, която се стреми да маргинализира малцинствени групи, в противоречие с германската конституция.

AfD се възползва особено от покачването на цените на енергията и опасенията за сигурността, породени от войната на Русия в Украйна. Но очакванията, че скорошните смъртоносни нападения – включително извършени от мигранти и търсещи убежище – ще подсилят допълнително резултата на AfD, не се потвърдиха изцяло.

Освен антимиграционната си позиция, AfD настоява за разпускане на европейската интеграция и е за излизане на Германия от еврозоната – което би върнало десетилетия назад процеса на политическа и икономическа интеграция.

Още по темата

Ивайло Динев: Германците очакват санитарният кордон около AfD да издържи

Германия не може да смята „защитната си стена“ срещу AfD за даденост

Германските консерватори заемат твърда линия за мигрантите, за да се борят с AfD

Мъск подкрепи AfD