Простият начин да се сложи край на кошмара със сигурността в ЕС: облигации

Европейският съюз трябва да се обедини, и то бързо, в името на собственото си самосъхранение, а това ще струва много пари

09:02 | 20 февруари 2025
Автор: Маркъс Ашуърт
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Резките изказвания на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността в петък несъмнено разтресоха европейските кафези. Европейският съюз трябва да се обедини, и то бързо, в името на собственото си самосъхранение. Това ще струва много пари и за щастие има съществуващ шаблон от пандемията: Платформата за емитиране на облигации на стойност 800 млрд. евро (840 млрд. долара) на NextGenerationEU. Вече има много дискусии за разширяването ѝ по някакъв начин, както за отбрана, така и за климатичните промени.

Нищо в ЕС никога не е ясно - но решението е на една ръка разстояние, ако е налице екзистенциална спешност. Конституционните въпроси често пречат, но щом Германия може да преглътне плана за спасяване от пандемия, то със сигурност и други страни могат да се отдръпнат от собствените си проблеми. Спасителната сила на ЕС винаги е била правната и бюджетната гъвкавост, когато това е необходимо. Има и някои обещаващи признаци, като вероятният следващ германски канцлер Фридрих Мерц изрази широка подкрепа за общи отбранителни облигации. Това беше основна тема на извънредната среща на високо равнище по въпросите на отбраната в понеделник в Париж, на която присъстваха всички основни европейски лидери, включително и такива като министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър, който не успя да дойде в Мюнхен.

Макар че не е необходимо сумата да е толкова голяма, колкото фонда от времето на Covid, тя все пак ще трябва да е от порядъка на 500 млрд. евро във времето и да има трайно въздействие.

Ако бъдещите отбранителни еврооблигации са в общи линии взаимозаменяеми с неизплатения дълг на Комисията на ЕС в размер на 630 млрд. евро, тогава те биха могли да се превърнат в ликвиден пазар от сегашния му заспал наднационален кредитен формат, както съм твърдял многократно. Печелят всички. Голямата грешка, която трябва да се избягва, е да се отделят всички нови дългови емисии в отделни блокове, като например инструмента за спасяване на еврото от кризата - Европейския механизъм за стабилност, което допълнително би усложнило предлагането на дълг на ЕС. Нека да е простичко.

Извървяхме доста дълъг път по този въпрос с изследователските документи на Центъра за европейска реформа за това как отбранителните облигации биха могли да работят и да доведат до истински отбранителен съюз - което със сигурност трябва да бъде крайната цел. Многократните възгласи на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги за сериозен тласък към федерализъм се фокусират върху липсата на конкурентоспособност на ЕС - но средствата за отбрана ще бъдат от една и съща банка.

Запазването на контрола номинално на ниво национални държави е възможно дори при още една неоспорима стъпка към централизирано емитиране на дълг в целия ЕС. Самата спешност би подсказала, че сега не е моментът да се премине Рубиконът на „солидарната“ отговорност, което на чист английски език означава, че Германия остава отговорна само за собствения си дял от купчината дългове на ЕС, но не и за всички останали. Все пак да се мълчи по този въпрос ще стане още по-трудно за Драги.

Както отбелязва Ленин: „Има десетилетия, в които нищо не се случва, и седмици, в които се случват десетилетия.“ От този внезапен стремеж да се сложи край на войната в Украйна трябва да излезе нещо, което да наруши уютния европейски консенсус в областта на сигурността. Увеличаването на дълга почти винаги е отговорът на трудностите на ЕС. Решението е точно пред очите на политиците, стига да могат да го вземат заедно.

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който пише за европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.