Европа е все по-склонна да взима общ дълг, за да засили отбраната си

Дискусиите в Европейския съюз за това как да се увеличат разходите за отбрана набират скорост, като съвместното финансиране се превръща в реалистична опция за нарастващ списък от лидери, според източници на Bloomberg, запознати с въпроса.

Френският президент Еманюел Макрон беше домакин на други лидери в Париж в понеделник, включително Кийр Стармър от Обединеното кралство и германския канцлер Олаф Шолц, за да обсъдят начини за укрепване на отбранителния капацитет на Европа. Въпреки че съвместните облигации не бяха специално разгледани, полският премиер Доналд Туск каза, че новите мерки за финансиране ще бъдат представени навреме за предстоящата среща на върха на 20-21 март.

През изминалата седмица висши служители на САЩ посочиха, че ще продължат напред с решенията за бъдещето на Украйна, които ще променят архитектурата на сигурността на Европа за години напред - без принос от европейските столици. Това съсредоточи умовете на лидерите в Европа, които изразиха желание да обмислят смели действия, за да гарантират, че имат думата в собствената си защита, включително спорната тема за съвместните облигации.

„Пред лицето на тази извънредна ситуация смятам, че е време да вземем исторически решения“, каза френският министър по европейските въпроси Бенджамин Хадад в интервю за Bloomberg. „И наистина, въпросът за еврооблигациите, например, е един от механизмите, за които трябва да говорим.“

Европейските облигации паднаха, а акциите на отбранителните компании се повишиха в понеделник заради перспективата за по-големи военни разходи.

Германските, френските и италианските облигации се понижиха, като доходността по 10-годишните облигации - референтната лихва по заеми за еврозоната - достигна най-високата си стойност от повече от две седмици. Европейският индекс Stoxx 600 се повиши с 0,4%, докато индексът на Goldman Sachs Group Inc. на европейските акции на отбраната достигна рекордно високо ниво.

Защитата на Украйна и разширяването на собствената им армия може да струва на големите сили на континента допълнителни 3,1 трилиона долара през следващите 10 години, според анализ на Bloomberg Economics. Планиращите от НАТО изчисляват, че алиансът ще трябва да похарчи до 3,7% от БВП за отбрана, съобщи Bloomberg по-рано. Само 23 от 32-те държави от Организацията на Северноатлантическия пакт постигнаха целта от 2% разходи към миналата година.

„Това е момент, който се случва веднъж на поколение за колективната сигурност на нашия собствен континент“, каза Стармър пред репортери в Париж. „Днешната неформална среща на европейските лидери беше жизненоважна първа стъпка в отговор на това.“

Обсъжданите опции за финансиране включват задействане на клауза за освобождаване от фискалните правила на ЕС, за да се позволи на страните да увеличат финансирането, без да нарушават разпоредбите на блока. Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи активирането на този механизъм за инвестиции в отбраната миналата седмица в реч на Мюнхенската конференция по сигурността.

Върховният представител на ЕС по икономика Валдис Домбровскис подчерта, че блокът ще намери начини да подкрепи националните разходи. „В момента търсим повече гъвкавост по отношение на европейските фискални правила за отбрана и търсим как да приложим клаузата за освобождаване, която имаме в нашето законодателство“, каза той пред репортери в понеделник в Брюксел.

^{Повечето членки на НАТО ще постигнат целта за разходи от 2% | Разходите за отбрана като дял от БВП, оценки за 2024 г.}

Други налични опции включват пренасочване на съществуващи средства, включително тези във фонда за възстановяване от пандемия, за използване за разходи за отбрана, казаха хората, пожелали анонимност. Говори се и за по-малка група страни, които да се придвижат напред, вместо всичките 27 държави-членки, за да се избегнат дългите дискусии и да има повече гъвкавост при създаването на инструменти за издаване на общ дълг.

Германският външен министър Аналена Бербок сигнализира през уикенда, че се работи по значителен план за изграждане на силна защита, като каза, че „подобно на еврото или коронакризата, сега има финансов пакет за сигурност в Европа“.

„Това ще стане в близко бъдеще“, каза тя, без да дава допълнителни подробности.

Длъжностни лица казват, че новите планове за разходи няма да бъдат разкрити преди изборите в Германия в неделя, за да се избегне разпалването на противоречия преди вота. Германия и Нидерландия традиционно са против съвместните заеми.

Икономистите на Deutsche Bank изчисляват, че ЕС разполага с около 400 милиарда евро финансиране за отбрана чрез националното фискално пространство, кохезионните фондове на блока и от пренасочването на парите в съществуващи програми, като Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейския механизъм за стабилност.

„Ако нуждите от разходи надвишават това, може да са необходими нови решения на ЕС“, пишат икономистите в доклад от понеделник.

Полският министър Туск каза пред репортери след срещата, че е получил уверения, че „много“ милиарди евро неизплатени европейски средства ще бъдат пренасочени за отбрана, „които могат да бъдат мобилизирани незабавно“.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард също подкрепи увеличаването на фискалния капацитет на блока за финансиране на общи блага като сигурност, като каза миналата година: „общото финансиране е желателно, независимо дали чрез увеличен фискален капацитет или чрез съвместен дълг“.

Литовският министър на отбраната Довил Сакалиене каза, че има голяма промяна във възприятието сред европейските съюзници относно бюджетните правила на ЕС и съвместното заемане след последните четири дни в Брюксел и Мюнхен.

„По отношение на съвместните европейски инструменти, инструментите за солидарност, каквито използвахме по време на пандемии или като тези, които използвахме за зеления курс – те трябва да бъдат създадени незабавно“, каза Сакалиене в интервю за Bloomberg TV в понеделник. „Мисля, че всички или почти всички са съгласни.“

Дания традиционно поддържа предпазлива позиция към съвместното емитиране на дълг на ЕС, тъй като се застъпва за фискална отговорност и предпочитание отделните държави-членки да управляват собствените си дългове. Но по време на войната на Русия в Украйна датското правителство все повече се отваряше за използването на подобни мерки и Дания заедно с други страни сега настояват за облекчаване на бюджетните правила на ЕС, за да се увеличат военните разходи.

„Трябва да увеличим военната подкрепа за Украйна, трябва да произвеждаме повече и трябва да го направим по-бързо“, каза в понеделник датският премиер Мете Фредериксен, който присъства на срещата в Париж. „Усещам нова европейска решителност, сериозност и решителност, които са необходими.“

Още по темата

Американците си дават сметка, че няма как да не гарантират сигурността в Европа

Украйна призовава Европа да назначи пратеник за мирните преговори

САЩ питат Европа какво ще направят миротворците в Киев, ако бъдат нападнати от Русия

Великобритания е готова да изпрати войски в Украйна, за да гарантират мира

Новият световен ред: Европа поглежда към Индия и Китай след шамара от САЩ