Глобалното затопляне може да отслаби ветровете в Европа

Глобалното затопляне предизвиква спад в скоростта на ветровете през лятото в Европа, което оказва допълнителен натиск върху енергийните системи в региона, след като повишаването на температурите води до нарастване на нуждите от охлаждане на помещенията, показва ново изследване.

Това явление, известно като „затихване“, се дължи на по-силното затопляне както на сушата, така и на тропосферата - най-близкия до земната повърхност слой на атмосферата, казва водещият изследовател Ган Джан, климатолог и преподавател в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.

Намаляването на скоростта на вятъра, което се наблюдава и в други региони на умемрена географска ширина като Северна Америка, се предвижда да бъде по-малко от 5% за периода от 2021 до 2050 г. Но според Джан дори и малките спадове водят до големи колебания в производството на вятърна енергия.

„Енергийната система е рисков пазар“, казва Джан. „Това означава, че ако промените маржа с 5-10 %, реакцията на цените може да бъде огромна.“

По-слабите ветрове подчертават предизвикателството пред европейските държави, които преминават от изкопаеми горива и ядрена енергия към променливата енергия от възобновяеми източници, и могат да застрашат целите на региона в областта на климата. Ниските температури и безветрените дни тази зима доведоха до намаляване на газовите запаси в региона, въпреки че засега няма надеждни данни, които да показват, че това също е свързано с изменението на климата.

Прогнозата за увеличаване на капацитета на вятърната енергия в Европа.

Според Кристофър Фогел, изследовател на енергията от вятъра и приливите и отливите в Оксфордския университет, ефектът от дори малкия спад на скоростта на вятъра подчертава фундаменталната промяна в Европа - от енергиен пазар, зависим от температурите, се преминава към пазар, определян от вятъра и слънцето.

„Това, как се развиват събитията, се определя от това дали е слънчево, дали е ветровито“, казва той.

Фогел каза, че новите проучвания за „затихването“ през лятото са в съответствие с други изследвания, които показват, че ефектът от климатичните промени върху силата на ветровете ще придобие статистическа значимост през втората половина на този век. Но все още не е ясно как промените в средната скорост на вятъра ще се отразят на бъдещото производство на енергия, а част от тази несигурност се дължи на факта, че дори златните стандарти за данни за климата „не отразяват добре крайностите“ в скоростта на вятъра, пояснява той.

Още по темата

Зелените инвестиции устояват на натиска на анти-ESG ерата на Тръмп

Бизнесът има нужда от инвестиции във ВЕИ, а не дотации на цената на тока

Ток без жици: Климатът се изменя, снегът е мокър, дървета падат, мрежата се къса

За разлика от записите за температурата и валежите, липсват надеждни исторически данни за вятъра, на базата на които да се моделират бъдещите климатични резултати, коментира Фогел, който изследва ветровата суша през 2021 г., принудила Великобритания да рестартира спрените въглищни централи. Освен това измерванията на ветровете са силно локализирани и лесно се отклоняват от топографията и сградите - дори от самите вятърни паркове, добавя той.

Въпреки липсата на данни, Иван Фьоре Свегорден, чието регистрирано в Норвегия дружество TradeWpower AS предоставя съвети за времето и климата на търговците на енергия, смята, че при производството на вятърна енергия в Европа вече се наблюдават признаци на климатологичен спад.

„Преобладаващото високо налягане се проявява по-често, възниква по-често и продължава по-дълго“, казва той.

Последните данни

Тенденциите придобиват повече яснота, ако се отдаде по-малко значение на по-ранни данни за климата и се наблегне повече на по-малка група скорошни измервания, които по-точно отразяват атмосферните промени, настъпили в Европа вследствие на рекордното затопляне, каза Свегаарден.

Джан от Университета на Илинойс посочва, че неговият изследователски екип е преодолял липсата на достатъчно данни за минали периоди, като е използвал множество масиви от данни и е извършил симулации, които са установили увеличаване на летните „застоявания“.

Докато Свегорден заявява, че понижаването на скоростта на вятъра предполага, че политиците от Европейския съюз може би са разчитали твърде много на този вид производство на енергия, за да постигнат целите си за чиста енергия, Джан е по-оптимистично настроен. Според него дори при намаляващи показатели ветровете могат да бъдат ключова част от енергийния микс в повечето страни.

Все пак и Джан, и Фогел смятат, че Европа ще трябва да прояви повече креативност в разработването на възобновяеми енергийни източници - да разпредели производствените активи, да изгради повече междусистемни връзки и да разполага с резервни източници на електроенергия - за да компенсира предизвикателствата, породени от пониженията в производството на вятърна енергия.

„Не може да се разчита само на ветровете, за да се решат проблемите с електроснабдяването на Великобритания целогодишно, особено ако има промяна в това, кога търсенето ще бъде върхово през годината“, каза Фогел.

Още по темата

Ще изгрее ли слънцето за слънчевата енергия

По-добре е Европа да се подсигури, отколкото да се разкайва за природния газ

Насочването на Германия към ядрената енергия е абсолютно неизбежно