Сърбия запазва лихвите на фона на политическите сътресения и глобалните ценови рискове

Сърбия остави лихвените проценти по кредитите непроменени за пети месец, тъй като инфлацията остава висока, а страната е изправена пред повече ценови рискове, породени от политическите сътресения и напрежението в световната търговия.

В четвъртък Националната банка на Сърбия запази едноседмичната лихва за обратно изкупуване на ниво от 5,75%, като съвпадна с прогнозите на 13 от 18 анализатори в проучване на Bloomberg. Останалите икономисти очакваха понижение на лихвения процент с 25 базисни пункта.

Инфлацията в балканската държава се забави до целевия диапазон на централната банка, но променливите разходи за храна и енергия я задържаха близо до горната граница на диапазона в края на миналата година. Според анкетата на Bloomberg цените са нараснали с 4,3% на годишна база през декември и вероятно са запазили същия темп и през януари.

Сърбия не бърза да разхлаби паричната си политика „поради все още относително високата инфлация и несигурността относно глобалната търговска война, която в крайна сметка може да има проинфлационен характер“, заявиха в доклад от началото на седмицата анализатори на Erste Group Bank AG, ръководени от Юрай Котян. 

Политическото ръководство в Белград одобри мащабни увеличения на заплатите в публичния сектор, пенсиите и разходите за образование след месеци на антиправителствени протести на студенти и привърженици на опозицията срещу предполагаемата корупция. 

Размириците предизвикаха оставката на министър-председателя Милош Вучевич миналия месец и страната може да се насочи към предсрочни избори, ако управляващата Прогресивна партия не състави нов кабинет. 

Междувременно правителството е изправено пред краен срок за намиране на решение за единствената рафинерия NIS AD, която попадна под санкциите на САЩ заради руските си собственици. Ако страната не успее да договори нова сделка за NIS AD в разговорите със САЩ и Русия, тя може да се сблъска с по-високи разходи за горива, които ще засегнат широк кръг продукти.

Сръбските централни банкери също вземат предвид движението на валутата при обсъждането на паричната си политика. Те се стремят да поддържат динара в тесен диапазон спрямо еврото чрез т.нар. управлявано плаване, а едно понижение на курса може да направи валутата по-малко привлекателна, след като централната банка се намеси, продавайки 420 млн. евро през януари. 

Паричният орган заяви, че интервенцията е била в отговор на сезонния скок в търсенето на чуждестранни валути, докато обикновено отблъсква натиска за поскъпване на динара.

Очаква се икономиката да запази стабилния си растеж, след като през миналата година се очакваше разширяване с 3,9%, но официални представители заявиха, че политическите сътресения могат да бъдат риск за влошаване на състоянието. Президентът Александър Вучич предупреди, че чуждестранните инвестиции са намалели през януари в сравнение с година по-рано заради сътресенията.

Още по темата

Зад маската на национализма на Балканите се крие корупция и чуждо влияние

Джордже Даскалович: В Сърбия има чуждо влияние, но от Русия и Китай

Как се стигна до падането на правителството в Сърбия и какво целят протестите?