Турция се стреми към исторически мир с кюрдите в променящия се Близък изток

Анкара разглежда възможността за промени в конституцията, като мирно споразумение може да даде шанс на Ердоган да удължи властта си

16:40 | 12 февруари 2025
Обновен: 17:04 | 12 февруари 2025
Автор: Селджан Хаджаоглу
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

В самолет, с който се завръща в Турция след залавянето си през 1999 г., лидерът на кюрдските бойци Абдуллах Оджалан заявява, че обича страната си и „ще ѝ служи, ако се наложи“. Повече от четвърт век по-късно това може да се окаже призив към неговата сепаратистка група да свали оръжието.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган се опитва да съживи мирните преговори с кюрдите, успоредно с дискусиите с Вашингтон за бъдещето на подкрепяните от САЩ кюрдски сили в съседна Сирия след свалянето на президента Башар Асад.

Той вижда възможност да се възползва от сътресенията и да попречи на това, което Турция вижда като нарастваща заплаха от кюрдския национализъм в региона. Ако успее, това ще засили стремежа на Турция да промени облика на Близкия изток и ще увеличи подкрепата за Ердоган, който се стреми да преработи конституцията и да разшири управлението си.

Затворен близо до Истанбул, Оджалан е ключов фактор. Той вече не ръководи ежедневните операции на Кюрдската работническа партия, или ПКК, която е обявена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз. Но той продължава да бъде почитан от командирите на движението, които го наричат „Апо“.

„Лидерът Апо ще направи важно и историческо изявление на 15 февруари и ще го превърне в начало на опита за решение“, заяви миналата седмица Мурат Карайилан, един от висшите командири на ПКК, според кюрдски медии. Това ще бъде годишнината от залавянето на Оджалан в Кения.

Не е ясно дали Оджалан наистина ще отправи призива си тази седмица, а всяко мирно споразумение, договорено от Оджалан, ще има малко значение, ако бойците на ПКК откажат да го подпишат. В кюрдската общност също има предпазливост след 40-годишна борба за автономия и културни права в предимно кюрдския югоизток на Турция.

Ердоган говори малко публично по кюрдския въпрос. Но още през октомври неговият националистически съюзник Девлет Бахчели заяви, че 76-годишният Оджалан трябва да бъде освободен при условие, че каже на своите съмишленици - лидерите на ПКК - да се разоръжат и да участват в политическо решение.

„Готови сме за трайно и радикално решение“, заяви миналата седмица Тунчер Бакирхан, съпредседател на прокюрдската партия DEM. „Ние се интересуваме от този исторически призив, подкрепяме го и заставаме зад него“.

Кюрдите съставляват почти една пета от 90-милионното население на Турция. Конфликтът е довел до смъртта на десетки хиляди души и е спомогнал за икономическата маргинализация на югоизточната част на Турция, където живеят предимно кюрди.

ПКК иска от турското правителство да признае кюрдската идентичност и култура в конституцията на страната и да разреши преподаването на кюрдски език в училищата. Тя настоява също така за правото на кюрдско самоопределение или за така наречената „демократична автономия“ - статут, който би прехвърлил повече правомощия от правителството в Анкара на местните власти в югоизточната част на Турция.

За Ердоган едно мирно споразумение може да му осигури достатъчно подкрепа в парламента, за да промени конституцията и да удължи повече от две десетилетия на власт. На фона на това от началото на годината се наблюдава вълна от арести и разследвания, много от които изглежда имат за цел да потиснат всякаква опозиция срещу помирението с кюрдите.

Мехмет Учум, един от главните съветници на Ердоган, заявява, че интеграцията ще спомогне за изкореняването на сепаратизма, като подкрепя „укрепването и превръщането в постоянна на свободата на кюрдския език“.

Резолюцията е била близка и преди. В началото на 2015 г., когато беше министър-председател, Ердоган и ПКК се приближаваха до споразумение. Но преговорите се провалиха, след като рязкото нарастване на подкрепата за кюрдските партии на изборите през юни същата година помогна на партията на Ердоган да загуби мнозинството си. Последваха репресии от страна на турските сили за сигурност. При друг вот през ноември Партията на справедливостта и развитието (AKP) възстанови мнозинството си, докато чистката на кюрдските власти се засили.

Опитът за споразумение обаче се провали заради липсата на правна рамка, както и заради грешки и от двете страни, според Гюлюстан Килич Кочигит, парламентарен лидер на партия ДЕМ. Тя призова за освобождаването на Оджалан, за да му се даде възможност да участва в преговорите на „равностойно ниво“.

„Без правно основание правителството не може да говори за мир и решение днес“, заяви Кочигит в офиса си в турския парламент. „А утре може да бъде железен юмрук в кадифена ръкавица и да се отклони към съвсем различна политика“.

Различното този път е, че Ердоган има възможност да се опита да сложи край на кюрдския сепаратизъм. Кюрдите, които имат полуавтономен регион в Ирак, са окуражени в Сирия след падането на Асад и в Иран.

Когато преговорите се провалиха преди десетилетие, повечето от бойците на ПКК в Турция напуснаха и се присъединиха към редиците на YPG - милиция, която се бори за автономия на сирийските кюрди. YPG се присъедини към водените от САЩ усилия за изкореняване на движението „Ислямска държава“ и в крайна сметка контролира около една трета от територията на страната. Сега Турция иска YPG да бъде разпусната, а бойците на ПКК в редиците ѝ да напуснат Сирия.

Ако се стигне до мир, това ще бъде преломен момент за Турция. Оджалан основава ПКК през 1978 г. и до 90-те години на ХХ в. тя се превръща в партизанска сила с повече от 10 000 бойци. До залавянето си той поддържа строг контрол над групировката.

Кюрдският народ е „развълнуван“ от зараждащия се процес, но остава скептично настроен относно това дали правителството действително ще предприеме стъпки за истинско помирение, заяви Омер Оджалан, кюрдски депутат и племенник на основателя на ПКК.

„Отдавна съществува фобия, че изучаването на кюрдски език и признаването на различията може да подкопае унитарния статут на държавата“, каза той по телефона миналата седмица. „Ако има исторически съюз, истинско решение, тогава нашата страна ще се превърне в модел за региона.“