Ранeн болид на Mercedes-Benz за Формула 1 се продаде за 53 милиона долара

Mercedes-Benz W196 R Stromlinienwagen от 1954 г. беше продаден за 46 500 000 евро (49 011 000 долара) на търг в музея на Mercedes-Benz в Щутгарт, Германия, в събота. 10% премия за купувачи тласна крайната цена на колата до 51 155 000 евро.

Ранният болид от Формула 1 в стил Streamliner е част от серия от три търга от коли, предлагани от колекцията на Indianapolis Motor Speedway Museum. Втората продажба, тази на Ferrari 250 LM от 1964 г., ще бъде на автомобилното изложение Retromobile в Париж на 5 февруари.

Stromlinienwagen отбеляза втората най-висока сума, платена на търг за автомобил, след световния рекорд от 142 милиона долара, похарчени за 1955 Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé през 2022 г. Автомобилът Uhlenhaut счупи предишния рекорд от 48,4 милиона долара, платени за 1962 Ferrari 250 GTO през 2018 г. RM Sotheby’s проведе и трите търга. Говорител на команията не отговори на искане за коментар относно това кой е закупил автомобила.

„Тези коли са митични“, казва Питър Хейнс, говорител на RM Sotheby’s. Последният Mercedes W196, продаден публично, автомобил с шаси 00006/54, отиде за малко под 30 милиона долара на търг на Bonhams през 2013 г. „За всеки, който иска W196, е трудно да си представи, че ще има друга възможност да купи един скоро, искам да кажа, че може да отнеме десетилетия."

Едноместният W196 беше авангарден и много адаптивен за времето си. Разработен с редови осемцилиндров двигател, той може да се състезава в два различни стила на каросерията: форматът с отворени колела, подходящ за завои, и елегантната версия Streamliner с покрити колела, което го прави оптимален за високи скорости на широки писти.

„Навремето те бяха третирани като инструменти“, казва Саймън Кидстън, автомобилен анализатор и консултант, който основа K500 Index за данни за класически автомобили през 2014 г. „Шофьорите не се интересуваха дали ще ги повредят. Механиците не се интересуваха какво са променили, за да ги подготвят за следващото състезание. Често това става част от историята на автомобила.”

Бяха направени четиринадесет оригинални шасита W196; 10 оцеляха през сезон 1955 във F1. От тях четири запазиха конфигурацията на Streamliner. Автомобилът, продаден в Щутгарт, шаси 00009/54, е единственият от тези четири, който не е собственост на Mercedes. Неговото родословие включва това, че е бил управляван от двама от най-титулованите пилоти в състезанията, Хуан Мануел Фанджо и Стърлинг Мос; Фанджо го управлява до победа на състезание във Формула в изложбен стил в Буенос Айрес през 1955 г.

Продаден в същата зала, в която се проведе продажбата на Uhlenhaut, сребристият W196 заслужава сравнение със скъпия си предшественик на търг. Една от причините Uhlenhaut да е толкова по-скъп, че е сравнително по-рядък, което в тази вселена от коли за милиони долари е много важно, казва Кидстън. Streamliner е един от четирите подобни; Uhlenhaut е един от двата.

„Не мисля, че хората смятат, че W196 е на същата висота“, казва Кидстън, който е поставил печелившата оферта за Uhlenhaut от името на клиент. „W196 е изключително прекрасен. Но в нашия рядък свят е имало други W196 и може да има отново в бъдеще.“

Uhlenhaut също е по-използваем, поне на теория.

Едноместните автомобили като W196 се считат за по-малко желани от тези с втора седалка, независимо че повечето никога няма да напуснат гаража. Две места са, поне в представите на бъдещите купувачи, по-благоприятни за покани на приятели и семейство да се присъединят към забавлението и да се повозят, казва Хейнс. „Нещото с едноместните автомобили от Гран при е, че те очевидно не са полезни за нищо друго освен за писта или музеи и частни колекции като статични експонати.“

И без това е спорен въпрос. Въпреки промоционалните видеоклипове, показващи Тото Волф, директор на отбора и главен изпълнителен директор на Mercedes-AMG Petronas F1 Team, да го управлява, шаси 00009/54 не е работело, откакто Mercedes го е дарило на музея в Индианаполис през 1965 г., според Джейсън Вансикъл, вицепрезидент на музея по кураторство и образование. „Просто не се чувствахме комфортно, че можем, дори и с експертите от Mercedes, да накараме колата да работи само за да кажем, че работи правилно, когато премине през търга“, каза Вансикъл преди продажбата.

Във видеото на Волф се използва „сестринска кола“, собственост на Mercedes, казва Хейнс, но потвърди, че тази, която е продадена, все още е „абсолютно завършена механично“. Механиците на Mercedes биха могли да я направят годна за шофиране, ако купувачът желае.

„Взехме решение да не се опитваме да пуснем колата в движение“, казва той, „но на теория бихте могли да я прегледате, да налеете гориво в нея и да опитате да я запалите. Но тогава, знаете ли, всичко може да се случи."

Кидстън изчислява, че работата по привеждането на колата в работно състояние ще отнеме 2 милиона долара и две години. „Очевидно не е за хора със слаби сърца или портфейл“, казва той.