Встъпването в длъжност на Доналд Тръмп обещава да постави началото на сътресения в световната търговия и принуждава правителствата по света да се подготвят за атака с мита още преди завръщането му в Белия дом.
Непосредствено след призивите да поздравят новоизбрания президент с победата му от 5 ноември, властите започват да търсят тихомълком начини да го успокоят и същевременно да планират варианти за ответни мерки, ако се наложи.
Заплахата за Китай е отдавнашна, което предполага, че лидерите на страната са имали достатъчно време да подготвят защитни и ответни реакции. Този път обаче Тръмп и търговските ястреби, които той привлече, разширяват обхвата на действие и заплашват да предизвикат продължителна и непредсказуема търговска война в сравнение с тази по време на първия му мандат.
Мексико и Канада понесоха основната тежест от търговските заплахи на Тръмп след изборите, което подтикна лидерите на двете съседни на САЩ държави да отправят публични предупреждения за ответни мерки. Други се подготвят зад кулисите - властите във Виетнам обещават да купуват повече американски стоки, Европейският съюз укрепва способностите си да противодейства на митата, а индийските власти се стремят да преговарят за преминаване през предстоящата буря.
„Търговската политика на Тръмп 2.0 изглежда е много по-радикална в сравнение с тази от първия му мандат“, казва Йо Хан- Ку , старши научен сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“ и бивш министър на търговията на Южна Корея. „Това е като дилема на затворника - най-добрият сценарий за всички тези страни е да се обединят и след това да се противопоставят, но има мотивация за всяка страна да се съревновава, за да получи по-изгодна сделка в сравнение с конкурентите си.“
Ако бъдат изпълнени, заплахите на Тръмп да увеличи митата върху китайските стоки до 60% и до 20% за останалия свят ще променят структурата на световните търговски потоци в посока от САЩ, според Bloomberg Economics. Ответни мерки биха засилили шока.
Зад кулисите
В Мексико президентът Клаудия Шейнбаум предупреди за въздействието върху инфлацията в САЩ в отговор на заплахите на Тръмп за 25% мита. Страната безшумно разгръща стратегия за намаляване на зависимостта от Китай. Разработеният през последните няколко месеца правителствен план включва допитване до големите автомобилни производители за снабдяване с компоненти на други места.
През ноември правоприлагащите органи са започнали „операция по почистване“ в цялата страна с нахлуване в търговски комплекс в Мексико сити, пълен с китайски стоки. Следващата седмица Мексико обяви най-голямото досега изземване на хапчета фентанил - наркотик, който според Тръмп се внася незаконно в САЩ от южната съседка.
Мексико възнамерява да засили тези действия, като осъществява претърсвания за стоки, които са влезли в страната без съответното данъчно облагане. За тази цел Мексико въведе 19% мита върху стоките, внасяни чрез куриерски фирми - ход, който според анализатори е насочен към големите електронни търговци на дребно Temu и Shein.
„Ако постигнем съгласие по този въпрос, няма да има никакви мита“, заяви Шейнбаум за сътрудничеството със САЩ в края на ноември.
В Канада министър-председателят в оставка Джъстин Трюдо отлетя, за да се срещне с Тръмп дни след заплахата му за мита от 25%. След предложението на Тръмп северната ѝ съседка да стане 51-ия щат на САЩ, Трюдо отвърна, че това няма да се случи при никакви положения.
Как страната ще подходи към Тръмп остава в неизвестност след оставката на Трюдо. Зад кулисите официални лица разглеждат експортни данъци върху основните стоки, които страната изнася за САЩ, което би довело до повишаване на цените в САЩ.
Печалбите от търговската война през 2018 г. Търговията със САЩ е нараснала за много държави.
Когато през 2018-2019 г. Тръмп въведе налози върху вноса от Китай на стойност 200 млрд. долара, Виетнам се оказа сред най-големите бенефициенти, тъй като износът за САЩ се увеличи повече от два пъти. Според бялата книга на Харвардското бизнес училище само 16% от увеличението през 2021 г. е резултат от пренасочването на стоки, за да се избегнат американските мита за Китай.
Сега Виетнам, който има четвъртия по големина търговски излишък със САЩ след Китай, Мексико и Канада, е в полезрението на Тръмп. Неговият съветник по въпросите на търговията Питър Наваро назовава страната поименно в „Проект 2025“ - стратегически план на десницата.
През последните месеци виетнамските лидери полагат усилия да балансират отношенията между Китай и САЩ. Заместник-министърът на външните работи на страната обеща да купува повече самолети, втечнен природен газ и други продукти, а министър-председателят Фам Мин Чин подчерта необходимостта от „отстраняване на всички останали пречки“ със САЩ.
По подобен начин Южна Корея и Тайван обмислят планове за увеличаване на вноса на енергоносители от САЩ, за да избегнат гнева на Тръмп.
Намиране на баланс
Засилената зависимост от търсенето в САЩ прави икономики като Виетнам по-изложени на риск, ако Тръмп реши да приложи универсална митническа ставка върху вноса, което обезсмисля изграждането на нови производства. Освен Китай, икономики като Южна Корея, Тайван, Малайзия и Тайланд ще бъдат изложени на по-голям риск предвид високата им търговска ориентация, пишат в коментар от ноември икономисти от Morgan Stanley, ръководени от Четан Ахия.
Южна Корея се наложи да преразгледа прогнозите си за растежа, което отчасти произтича от нарастващото геополитическо напрежение, допринесло за по-слабото търсене на износа на страната. Главният съветник по въпросите на националната сигурност на японския министър-председател Шигеру Ишиба заяви, че страната трябва да бъде подготвена за последващи заплахи от страна на САЩ за въвеждане на мита, след като се срещна с екипа на Тръмп по време на посещението си в САЩ в края на миналата година.
След това идва и ударът от вторичните последици.
„Ако митата на Тръмп доведат до пренасочване на китайския износ към останалата част на Азия - а той е много конкурентен - за останалите държави ще бъде много трудно да се конкурират“, коментира Сонал Варма, главен икономист за Индия и Азия-без Япония в Nomura Singapore Ltd. „Това е нещо, за което много правителства се замислят.“
Сред икономиките, които все повече се притесняват от нелоялната конкуренция от страна на Китай, е и ЕС, изправен пред двойната тревога от наплива на евтини китайски стоки - особено електромобили - и новата вълна от мита от страна на САЩ. Властите там вече са подготвили списък с американски стоки, които биха могли да бъдат обект на мита, в случай че Тръмп изпълни заплахите си.
От първия мандат на Тръмп насам държавите членки на ЕС постигат споразумение за нов набор от търговски правомощия, които ще позволят на блока да нанесе ответен удар на трети държави, които използват икономически ограничения за политическа разплата. Новият инструмент на ЕС за борба с натиска укрепва търговската защита и дава възможност на Комисията да налага мита или други наказателни мерки в отговор на такива политически мотивирани ограничения.
Властите в Бразилия изглеждат по-малко притеснени от възможни американски мита, тъй като смятат, че страната може да увеличи продажбите си на други пазари, в това число и в азиатски държави, в случай че страната бъде обект на санкции. Индийските власти също разсейват опасенията засега, като залагат на това, че добрите отношения на министър-председателя Нарендра Моди с Тръмп по време на първия му президентски мандат ще продължат и ще имат възможност да намалят вносните мита за американските стоки като част от евентуални предстоящи преговори.
„В много отношения икономиките се намират между чука и наковалнята“, посочва Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC Holdings Plc в Хонконг. „Много, много трудно е да се преодолее стремежът да се удовлетворят исканията на САЩ за отделяне от Китай, но в същото време да се запази икономическата ангажираност с Китай.“