Владимир Путин може и да е загубил част от приходите си, след като Киев затвори газопровода си за руски доставки, но Москва вече има алтернативи за доставка на горивото, които могат да я предпазят от сериозен икономически удар. Русия планира да разшири износа на втечнен природен газ, като в същото време насочи тръбопроводния газ към други купувачи като Китай.
„Ще продължим да увеличаваме дела си на световните пазари на втечнен природен газ“, дори когато санкциите целят да спрат този растеж, заяви Путин по време на годишната си пресконференция на 19 декември. Той също така изрази увереност, че руският газов гигант ПАО „Газпром“ ще преживее края на тръбопроводния транспорт през Украйна.
Въпреки призивите за забрана на подобни доставки, Европа купува рекордно количество супер охладено гориво от Русия, предимно от завода за втечнен природен газ „Ямал“, ръководен от ПАО „Новатек“.
Количествата надхвърлят тези, които Русия продаваше през Украйна преди 1 януари, когато Киев, отказвайки да позволи повече транзит, който финансира военната машина на Москва, затвори петгодишния маршрут през своята територия.
Ситуацията показва колко трудно е за Европа да прекъсне връзките си с Русия, която през последното десетилетие се утвърди като ключов доставчик на суровини за континента. Тя също така хвърля светлина върху това как нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. принуди Русия да продължи да пренастройва търговската си мрежа. Все пак Москва показа, че дори когато един път към пазарите се затваря, често има други, които все още са отворени за Русия.
Износът на втечнен природен газ от Русия като цяло е достигнал рекорд през миналата година, сочат данните от проследяването на корабите.
Преди инвазията Русия продаваше на Европа около 155 млрд. куб. м газ по тръбопроводи годишно. През 2024 г. страната е изнесла около 30 млрд. куб. м газ за региона, като над половината от обемите са отишли през Украйна.
Тъй като по-голямата част от руския тръбопроводен газ вече е спрял да тече към Европа, спирането на украинската линия няма да се отрази много на икономиката, казва Татяна Орлова, икономист в Oxford Economics.
„Европа все още ще се нуждае от газ, тъй като всички нейни усилия да се откъсне от руския газ не се увенчаха с успех“, казва Орлова. „Вероятно в крайна сметка тя ще купува повече руски втечнен природен газ, за да компенсира спада на вноса на природен газ от Русия“, каза тя.
През 2024 г. „Газпром“ е продал газ през Украйна на стойност около 6 млрд. долара, показват изчисленията на Bloomberg. Въпреки това повечето икономисти и изследователи предвиждат слаб ефект върху икономиката от лишаването от тези продажби. Според различните оценки на анализаторите Русия ще загуби еквивалента на около 0,2 % до 0,3 % от брутния вътрешен продукт.
„Цифрите са твърде малки, за да се отрази това на военната машина на Путин“, заяви Дейвид Оксли, икономист в Capital Economics, в бележка от миналата седмица. За сравнение, според него Украйна ще загуби около 0,5% от БВП в резултат на прекратяването на таксите, които събира за транзита на газ.
Словакия, която е силно зависима от руския газ и също печели от транзитни такси, ще загуби 0,3% от БВП, според неговите оценки.
Освен продажбите на втечнен природен газ, Русия има и други възможности за доставка на газ по тръбопроводи, които ще помогнат да се компенсира загубата на маршрута през Украйна.
Прогнозите са, че доставките за Китай, който изпреварва Европа като най-голям пазар за руския тръбопроводен газ, ще достигнат около рекордните 31 млрд. куб. м през 2024 г. През тази година те ще нараснат до 38 млрд. куб. м, тъй като връзката „Силата на Сибир“ е достигнала пълния си проектен капацитет.
Това би компенсирало половината от обемите, загубени при прекратяването на транзита през Украйна, според оценките на Сергей Вакуленко, учен от Фондацията за международен мир „Карнеги“.
Газпром може да продава повече през TurkStream, директния газопровод между Русия и Турция по дъното на Черно море, който също помага за снабдяването на някои европейски клиенти. През 2025 г. Газпром може да продаде 25 млрд. куб. м за Турция и 15 млрд. куб. м за Европа чрез TurkStream, смята Вакуленко.
Русия планира да пренасочи част от горивото към страните от Централна Азия и ще работи за увеличаване на капацитета на газопровода от съветската епоха от Русия до Узбекистан през Казахстан.
От политическа гледна точка газовият въпрос дава възможност на Кремъл да демонстрира, че Путин не е отлъчен, казва Сергей Марков, политически консултант, близък до Кремъл.
„За Москва е изключително важно, че дипломатическата блокада се преодолява за втори път“, каза Марков, визирайки изненадващото посещение на словашкия премиер Роберт Фицо в Москва на 23 декември, за да обсъди наред с други неща и газа. Той беше вторият европейски лидер, който посещава Москва след нахлуването на Русия в Украйна, след пътуването на унгарския министър-председател Виктор Орбан през юли.
Миналия месец Путин заяви, че Русия е готова да доставя газ на Европа, но предупреди, че всяка нова сделка вероятно ще бъде сложна за постигане, дори и предвид нарастващите цени от свитото предлагане, пред които сега е изправена Европа.
Все пак плановете за газопроводен газ и втечнен природен газ могат да се сблъскат със собствени предизвикателства. Докато Русия има за цел да стартира износ чрез втора връзка с Китай до две години, преговорите за трети газопровод са в застой заради разногласия относно условията.
Русия се стреми да утрои износа на втечнен природен газ до 100 млн. тона през 2035 г. спрямо 33 млн. тона през миналата година, но западните санкции върху всички ключови бъдещи проекти и флота от танкери за втечнен природен газ усложняват това.
„Пейзажът на природния газ и втечнения природен газ се промени драматично за Русия през последните три години“, каза Клаудио Щойер, енергиен консултант и преподавател в IHRDC, Бостън. Сега, когато Русия трябва да търси бизнес на по-далечни места с купувачи, които са по-чувствителни към цените, тя изисква „много по-големи инвестиции и усилия за по-малко печеливш бизнес“.
Санкциите вече потиснаха целите на Русия за растеж в областта на втечнения природен газ. Най-новият проект на Новатек, Arctic LNG 2, миналата година успя да започне ограничен износ, но санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници, ограничиха достъпа на завода до танкери от леден клас, необходими за плаване в студените северни води, и накараха чуждестранните купувачи да не желаят да купуват доставките.
През 2025 г. вниманието ще бъде насочено към това какво ще реши Доналд Тръмп да направи със санкциите срещу Русия. Картината се замъглява и от амбициите на самите САЩ да доставят повече от своя втечнен природен газ в Европа.
Забраната за претоварване на товари с втечнен природен газ от „Ямал“ в европейски пристанища също може да усложни логистиката на руските доставки за Азия, когато Северният морски път бъде затворен, но санкциите всъщност могат да доведат до това, че вместо това повече от тези доставки ще бъдат изпращани в Европа.