Макрон призна грешката си: решението за разпускане на парламента даде обратен ефект

Френският президент Еманюел Макрон призна, че решението му да разпусне парламента миналото лято е дало обратен ефект, като е довело до още по-голямо разделение и политически сътресения, като същевременно призова за по-голямо единство, за да се посрещнат предизвикателствата пред страната.

„Разумността и смирението изискват признанието, че в този момент това решение доведе до повече нестабилност, отколкото до спокойствие“, каза Макрон по време на годишното си новогодишно обръщение във вторник. „И аз поемам целия си принос за това.“

Президентът заяви, че се надява новата година да бъде година на съвместно възстановяване, да донесе стабилност и „правилните компромиси, за да се вземат правилните решения в полза на французите, защото не можем да си позволим да чакаме“. Първата стъпка ще бъде приемането на бюджета за 2025 г., добави той. 

Той засегна и възможността за провеждане на референдуми по различни теми - от икономиката до сигурността.

Словото на президента е след като популярността му спадна до най-ниското си ниво, откакто встъпи в длъжност през 2017 г. Рейтингът на одобрението му през 2024 г. спадна до рекордно ниските 21%, според проучване на Elabe, публикувано от Les Echos миналата седмица. До голяма степен спадът се дължи на политическия хаос, който последва решението му да разпусне долната камара на парламента през юни. 

Той предприе този ход, за да внесе яснота във френската политика след триумфа на Националния рализъм на европейските избори. Вместо това, тази авантюра доведе до разделянето на Националното събрание на три непримирими блока - ляв алианс, свит център, подкрепящ Макрон, и засилена крайнодясна партия, водена от Марин Льо Пен.

След парламентарните избори на Макрон му бяха необходими два месеца, за да назначи Мишел Барние за министър-председател, надявайки се, че човекът, който водеше преговорите за Brexit от името на Европейския съюз, ще може да намали дълбоките разногласия. Но преговорите около законопроекта за бюджета за 2025 г. изостриха напрежението и когато премиерът използва конституционен инструмент, за да заобиколи гласуването на свързан законопроект, Льо Пен обедини сили с левицата, за да подкрепи вота на недоверие, който свали правителството.

След това Франсоа Байру, дългогодишен центрист, беше назначен за премиер на мястото на Барние, като стана четвъртият министър-председател на Франция за една година. Изготвянето на проектозакон за бюджета за 2025 г., който да получи парламентарна подкрепа, ще бъде най-спешната му задача в началото на новата година, а също и най-трудната, като се има предвид раздробената парламентарна среда в страната.

Междувременно икономическите показатели за Франция сочат надолу на фона на политическата несигурност, което накара инвеститорите да продават френски активи, повишавайки разходите по заемите на страната в сравнение с европейските й колеги.

В речта си Макрон заяви, че за Франция е от съществено значение да остане начело на технологиите, като изкуствения интелект, които оформят света. Той също така настоя страната, както и Европа, да поемат по-голяма роля в собствената си отбрана.

„Не може да има просперитет без сигурност“, каза той.

Още по темата

Може ли Байру да оцелее в сложната политическа ситуация във Франция?

Французите вече започнаха да си продават подаръците

Двама бивши премиери на Франция станаха министри