Българите и румънците вече могат да пътуват в ЕС без паспорт и по суша

България и Румъния посрещнаха Новата година с пълноправно влизане в безпаспортното Шенгенско пространство на Европейския съюз, обещавайки нов тласък на икономиките си.

Премахването на контрола по сухопътните граници, към което двете балкански държави се стремят от почти две десетилетия, ще премахне затрудненията, заради които камионите, натоварени със стоки, често оставаха блокирани на границата с часове, ако не и с дни.

Хиляди българи и румънци, които са се преместили в чужбина, за да работят, след като страните им се присъединиха към ЕС през 2007 г., редовно преминават през същото изпитание, докато посещават семействата си за Коледа. Тази година те могат да очакват известно облекчение по време на обратното си пътуване.

„Влизането в Шенген е най-добрата новина за нас, румънците, живеещи в чужбина“, казва 41-годишният Каталин Бранзей, който работи в Белгия. „Ще спестим време, което да прекараме със семейството, заради което идваме тук всяка година“, каза Бранзей, който добави, че на него и семейството му се е наложило да чакат час и половина, за да преминат границата преди празниците.

ЕС вече разреши на България и Румъния да пътуват без паспорти по въздух и море през март миналата година. Двете страни обаче отдавна твърдят, че премахването на контрола по сухопътните граници е от ключово значение.

Според анализ на Българската академия на науките без опашките по границите цялото население на България би могло да спести еквивалента на 242 000 дни чакане на контролно-пропускателните пунктове.

Същото проучване показва големи икономически ползи, като изчислява, че прякото въздействие на пълноправното членство в Шенген върху България, една от най-бедните членки на ЕС, може да възлезе на 866 млн. долара годишно.

Предприятията на новопристигналите се са доволни от Шенген. Дял на отговорите „Напълно съгласен"

Ключови производители, включително от автомобилната индустрия, която представлява около 15% от икономиката на Румъния и 4% от тази на България, също въздъхват с облекчение.

„Това е най-добрата новина, която можехме да получим в период, белязан от голяма несигурност за автомобилната индустрия като цяло“, заяви Адриан Санду, ръководител на Асоциацията на автомобилните производители в Румъния. Той изчислява, че оставането извън Шенген е струвало на автомобилната индустрия на страната 180 000 евро на ден.

„Това ще ни помогне да спестим голяма част от логистичните разходи, ще се отрази на рентабилността на производителите и ще остави повече пари за инвестиции“, каза Санду от Асоциацията на автомобилните производители в Румъния. Страната е дом на подразделението на френския автомобилен производител Renault SA за производство на безмитни автомобили Dacia.

Втора класа

Дългото чакане накара много от 19-те милиона румънци и шестте милиона българи да кажат, че се чувстват като второкласни граждани на ЕС.

Затова въпреки радостните изявления на политиците настроението в румънското общество не е „ура!“, а по-скоро „най-накрая!“, казва Камил Калус, анализатор за страната в мозъчния тръст OSW във Варшава. „Има усещане, че това се дължи на Румъния“, каза Калус. Той добави, че това не е „чувство, върху което може да се изгради силна проевропейска кампания“.

Румънците посочват в социалните медии, че точно когато страната им влиза в Шенген, Шенгенът, за който са мечтали, бавно се отдалечава, каза Калус.

Това се дължи на новите ограничения, които вече са наложени на други места в рамките на зоната без паспорти. Например Германия, която някога беше шампион по отворени граници, отново въведе контрол по границите със съседните държави от ЕС.

Междувременно нарастващите антимигрантски настроения засилват подкрепата за крайната десница в целия ЕС, като Румъния и България не правят изключение. Споровете за миграцията доведоха до забавянето на пълното влизане на България и Румъния в Шенген, като двете страни се опитваха да успокоят опасенията на Австрия, която е най-резервираната страна в блока, по този въпрос.

В неотдавнашно интервю за новинарския уебсайт „Вести“ началникът на българската гранична полиция Антон Златанов предупреди, че другите държави от Шенгенското пространство могат да възстановят граничния контрол по всяко време.

Във всеки случай митническата полиция в двете страни ще продължи да извършва случайни проверки през първите шест месеца на 2025 г.

И тъй като окончателното решение за предоставяне на пълен достъп до Шенгенското пространство беше взето едва на 12 декември, властите не успяха бързо да се подготвят за премахването на граничния контрол.

Например България започна да разширява пътя, водещ до Кулата, най-натоварения контролно-пропускателен пункт с Гърция, едва малко преди коледните празници. През Кулата целогодишно преминават милиони туристи от няколко държави.

Разписанието на влаковете в Румъния за 2025 г. беше одобрено преди решението за Шенген. Това означава, че все още се очаква влаковете да спират за 30 минути на границата за проверка на документите.

Все пак има малка полза за пътуващите през нощта: по време на това спиране почивката им вече няма да бъде прекъсвана от гранични полицаи, които чукат на вратите на спалните им кабини.

Още по темата

В Пампорово очакват много румънци, но Шенген затруднява туристите от Турция

Приемането в Шенген не стига: нужна е оптимизация и на проверките на агенциите

Следващата цел след Шенген: България да се превърне в транспортен хъб