Мъск и Уолстрийт кръстосват шпаги с хардлайнерите на Тръмп в спор за имиграцията

Разгорещен онлайн дебат за имиграционната политика разкри нарастващия разрив между поддръжниците на Доналд Тръмп от Силициевата долина - включително съветника милиардер Илон Мъск - и неговата пламенно антиимиграционна база, предвещавайки трудните и понякога противоречиви претенции, пред които е изправен новоизбраният президент по отношение на знаковия политически въпрос.

През празничната седмица платформите на социалните медии - включително X на Мъск - бяха обхванати от бурни вълнения, тъй като технологичните мениджъри, които подкрепиха кампанията на Тръмп, изразиха желанието си да увеличат броя на висококвалифицираните визи, достъпни за чуждестранни работници, но си навлякоха консервативни критики.

Самият новоизбран президент остана встрани от темата, като остави поддръжниците си да си разменят нападки. Но спорът подчерта основното напрежение между популистката база на Тръмп и корпоративните му поддръжници, което вероятно ще се прояви през целия му втори мандат, като освен имиграцията ще се води борба за данъците, търговията и държавните разходи.

Спорът за имиграцията възникна, след като Лора Лумър, крайнодясна активистка с дългогодишни връзки с новоизбрания президент, разкритикува решението му да назначи родения в Индия инвеститор Шрирам Кришнан за старши политически съветник по изкуствения интелект. Лумър нападна предишни коментари на Кришнан, в които той се застъпваше за по-голям достъп до зелени карти и визи за квалифицирани работници, като нарече това усилие противоположно на „Америка на първо място“ на Тръмп.

Това предизвика отпор от страна на Мъск и Вивек Рамасвами, които бяха избрани от Тръмп да ръководят група за ефективност на правителството. Двамата твърдяха, че американските компании трябва да наемат най-добрите таланти от целия свят, за да останат конкурентоспособни.

„Съществува постоянен недостиг на отлични инженерни таланти. Това е основният ограничаващ фактор в Силициевата долина“, написа Мъск, който сам е използвал висококвалифицирана виза H-1B, за да работи в САЩ, в X. По-нататък той сравни инженерите с чуждестранни звезди от НБА като Виктор Вембаняма от Франция и Никола Йокич от Сърбия.

„Повече книги, по-малко телевизия"
Рамасуами привлече особено внимание с публикация, в която твърди, че „американската култура почита посредствеността пред върховите постижения“ и че страна, която „възхвалява кралицата на бала пред шампиона на математическата олимпиада или спортиста пред отличника, няма да създаде най-добрите инженери“.

В публикацията, в която се критикува и възхваляването на безделниците в телевизионните ситкоми от 90-те години на миналия век, се призовава още: „Повече научни състезания през уикенда, по-малко анимационни филми в събота сутрин. Повече книги, по-малко телевизия.“

Забележките предизвикаха неодобрение от целия политически спектър, като бившият посланик на ООН Ники Хейли написа, че „няма нищо лошо в американските работници или американската култура“.

„Трябва да инвестираме и да даваме приоритет на американците, а не на чуждестранните работници“, продължи тя.

Впоследствие някои консервативни активисти - сред които Лумър, президентът на клуба на младите републиканци в Ню Йорк Гавин Уакс и водещият на InfoWars Оуен Шройър - заявиха, че баджовете им за верификация в X са изчезнали, което предполага, че Мъск ги е наказал заради скандала. 

Мъск не коментира директно това твърдение, но публикува, че алгоритъмът на платформата за социални медии „се опитва да максимизира необжалваните потребителски секунди“ и че обхватът на потребителите „ще намалее значително“, ако те са били блокирани или заглушени от „по-достоверни, верифицирани акаунти на абонати“.

Планът Кушнер
Спорът повтаря много от темите, които провалиха усилията за преразглеждане на имиграционната система по време на първия мандат на Тръмп, и в крайна сметка може да очертае начина, по който бъдещата администрация ще подходи към въпроса.

По време на първия мандат на Тръмп неговият зет Джаред Къшнър изготви план, който запазваше нивата на зелените карти, но премахваше съществуващата лотарийна система и преференциалното третиране на имигранти със семейства, които вече се намират в САЩ, в полза на точкова система, която щеше да дава предимство на висококвалифицираните работници. Но това усилие не успя да получи подкрепа от Капитолия, отчасти защото някои имиграционни „ястреби“ искаха по-строги изисквания към предприятията за проверка на допустимостта на техните работници. 

По-рано тази година Тръмп предложи определено по-отворен подход към визите, когато бе подканен да даде интервю в подкаст с инвеститорите в рисков капитал Дейвид Сакс, Чамат Палихапития и Джейсън Калаканис и предприемача Дейвид Фридбърг.

„Ако завършите колеж, мисля, че трябва автоматично да получите зелена карта като част от дипломата си, за да можете да останете в тази страна, като това включва и висшите училища“, каза Тръмп. 

Податливият Тръмп 
Говорителката на Тръмп Каролин Ливит направи тогава изявление, в което се казваше, че предложението „ще важи само за най-щателно проверените завършили колежи, които никога не биха подбивали американските заплати или работници“.

В отговор на молба за коментар на сегашния спор говорител на преходния период на Тръмп посочи публикация в X от съветника на Тръмп Стивън Милър, в която се изтъкват минали американски културни и технологични постижения.

Все пак епизодът подчерта податливостта на Тръмп по отношение на политическите специфики и стимулите за поддръжниците му да лобират публично за имиграционната политика.

В социалните медии съюзници като Сакс, когото Тръмп е избрал за свой "цар по въпросите на изкуствения интелект и криптовалутите", се опитаха да предотвратят спора и да защитят Кришнан.

„Тези нападки станаха груби и не са в духа на празниците“, написа Сакс.

Още по темата

Имиграционната реформа на Тръмп е жестока и саморазрушителна

Как масовите депортации може да се отразят на инфлацията

„Проект 2025“ може да се превърне в бъдеща управленска програма на Тръмп