НАСА влиза в историята: Сондата "Паркър" се доближи в дръзка близост до Слънцето

• Сондата се движи по-бързо от всеки друг обект, създаден от човека, като се устремява със скорост 430 000 км/ч - еквивалентна на прелитане от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди

Учените получиха сигнал от слънчевата сонда „Паркър“ малко преди полунощ по Гринуич в четвъртък (05:00 ч. по Гринуич в петък), след като от нея нямаше връзка в продължение на няколко дни по време на горещото си прелитане, предава BBC.

От НАСА съобщиха, че сондата е „в безопасност“ и работи нормално, след като е преминала само на 3,8 млн. мили (6,1 млн. км) от слънчевата повърхност.

Сондата навлезе във външната атмосфера на звездата ни на Бъдни вечер, като издържа на жестоки температури и екстремна радиация в стремежа си да разберем по-добре как работи Слънцето.

След това НАСА зачака нервно сигнала, който се очакваше в 05:00 ч. по Гринуич на 28 декември.

Придвижвайки се със скорост до 692 000 км/ч, космическият апарат е издържал на температури до 980 градуса по Целзий (1 800F), според уебсайта на Наса.

„Това изследване на Слънцето отблизо позволява на Parker Solar Probe да направи измервания, които помагат на учените да разберат по-добре как материалът в този регион се нагрява до милиони градуси, да проследят произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, който се отделя от Слънцето) и да открият как енергийните частици се ускоряват до скорост, близка до тази на светлината“, заявиха от агенцията.

Д-р Никола Фокс, ръководител на научния отдел на НАСА, заяви по-рано пред BBC News: „В продължение на векове хората са изучавали Слънцето, но не можете да усетите атмосферата на дадено място, докато не го посетите. Така и ние не можем да усетим атмосферата на нашата звезда, докато не прелетим край нея."

Снимка на Слънцето от обсерваторията Solar Dynamics Observatory на НАСА, на която се виждат светещи златни и черни шарки на повърхността на Слънцето. Източник: НАСА

Слънчевата сонда „Паркър“ беше изстреляна през 2018 г., като се насочи към центъра на нашата Слънчева система.

Досега тя беше прелитала покрай Слънцето 21 пъти, приближавайки се все повече, но посещението на Бъдни вечер беше рекордно.

При най-близкото си приближаване сондата се намираше на 3,8 млн. мили (6,1 млн. км) от повърхността на нашата звезда.

Това може да не звучи толкова близо, но д-р Фокс го представя в перспектива. „Намираме се на 93 млн. мили от Слънцето, така че ако поставя Слънцето и Земята на един метър разстояние една от друга, сондата „Паркър Солар“ е на 4 см от Слънцето - така че това е близо.“

Сондата е издържала на температури от 1400°C и радиация, която би могла да разстрои бордовата електроника.

Тя е защитена от щит от въглероден композит с дебелина 11,5 см, но тактиката на космическия апарат е да влиза и излиза бързо.

Всъщност той се движи по-бързо от всеки друг обект, създаден от човека, като се устремява със скорост 430 000 км/ч - еквивалентна на прелитане от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди.

Скоростта на „Паркър“ се дължи на огромното гравитационно привличане, което изпитва, докато пада към Слънцето.

Илюстрация, показваща относителните разстояния от Слънцето: Слънчевата сонда „Паркър“ - 3,8 милиона мили; Меркурий - 36 милиона мили; Венера - 67 милиона мили; Земята - 93 милиона мили. Източник: НАСА

Защо тогава се полагат всички тези усилия, за да се „докосне“ Слънцето?

Учените се надяват, че докато космическият апарат е преминавал през външната атмосфера на нашата звезда - нейната корона - е събрал данни, които ще разрешат една дългогодишна загадка.

„Короната е много, много гореща, а ние нямаме представа защо“, обяснява д-р Дженифър Милард, астроном от лабораторията Fifth Star Labs в Уелс. „Повърхността на Слънцето е около 6 000 °C, но короната, тази слаба външна атмосфера, която можете да видите по време на слънчеви затъмнения, достига милиони градуси - и това е по-далеч от Слънцето. Тогава как тази атмосфера става все по-гореща?“

Мисията трябва да помогне на учените да разберат по-добре слънчевия вятър - постоянния поток от заредени частици, които се разпръскват от короната. Когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на Земята, небето се озарява от ослепителни полярни сияния.

Но това т.нар. космическо време може да причини и проблеми, като извади от строя електропреносните мрежи, електрониката и комуникационните системи.

„Разбирането на Слънцето, неговата активност, космическото време и слънчевия вятър е много важно за нашето ежедневие на Земята“, казва д-р Милард.

Снимка на слънчево изригване от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА. Изригването изглежда като ярко червено и оранжево.  Източник: НАСА

Учените се надяват, че сондата ще ни помогне да разгадаем някои слънчеви загадки, но бяха изправени пред тревожно очакване по Коледа, докато космическият апарат нямаше връзка със Земята. Д-р Фокс очакваше екипът да ѝ изпрати съобщение с текст „зелено сърце“, за да я уведоми, че сондата е добре, веднага щом сигналът бъде изпратен обратно у дома. Преди да получи съобщението тя призна, че е била притеснена от дръзкия опит, но е вярвала в сондата.

„Ще се притеснявам за космическия апарат. Но ние наистина сме го проектирали така, че да издържи на всички тези жестоки, брутални условия. Това е здрав, издръжлив малък космически апарат.“

Още по темата

Български ученици ще разговарят на живо с Международната космическа станция

България ще играе все по-значима роля в космическите изследвания през 2025 г.

Турция потвърждава космическите си амбиции с нов космодрум в Сомалия