В началото на декември долната камара на френския парламент свали правителството за първи път от повече от 60 години. Това принуди президентът Еманюел Макрон да търси министър-председател, който да се справи с жестоко разединения политически пейзаж в страната.
Макрон се спря на центриста Франсоа Байру, ветеран в парламентарната дейност, който има опит в сключването на съюзи и постигането на компромиси както със социалистите, така и с консерваторите.
Байру вероятно ще се бори да избегне същата съдба като предшественика си Мишел Барние, който се оказа най-кратко служилият министър-председател на Петата френска република, след като крайнодясната партия „Народен сбор“ на Марин льо Пен обедини сили с левицата, за да свали правителството му поради спор за бюджета.
Байру трябва да се справи със същите финансови и политически ограничения, които повалиха правителството на Барние. И докато не се проведат нови парламентарни избори - което не може да се случи преди най-рано през юли - ще бъде трудно да се приемат закони в раздробения парламент, в който партията на Макрон няма мнозинство.
Защо се стигна до падането на правителството на Барние?
През юни Макрон разпусна долната камара на парламента, за да постигне яснота във френската политика след триумфа на „Народния сбор“ на европейските избори. Тази авантюра се провали и доведе до разделянето на Народното събрание на три несъвместими блока - ляв алианс, свит център, който подкрепя Макрон, и силна крайнодясна партия, водена от Льо Пен.
След парламентарните избори на Макрон му бяха необходими два месеца, за да назначи Барние, с надеждата, че човекът, който водеше преговорите за Брекзит от името на Европейския съюз, ще може да преодолее дълбоките разногласия. Но преговорите около законопроекта за бюджета за 2025 г. изостриха напрежението и когато премиерът използва конституционен инструмент, за да заобиколи гласуването на свързан законопроект, Льо Пен обедини усилията си с левицата, за да подкрепи вота на недоверие, който свали правителството.
Френският парламент е разделен на три основни лагера.
Партията на Льо Пен поиска от Барние отстъпки по отношение на плановете му за 60 млрд. евро увеличение на данъците и съкращаване на разходите, за да се намали бюджетният дефицит от 6,1% на 5% от БВП, което е по-близо до правилата на ЕС.
Барние направи многобройни отстъпки до последния час в отговор на исканията на крайната десница да предпази домакинствата от затягането на коланите. Но Льо Пен заяви, че това е недостатъчно и обвини премиера в липса на уважение към избирателите ѝ.
Барние остава в историята като министър-председателя с най-кратък мандат. От 1958 г. насам шестима премиери са се задържали на поста си по-малко от година, като сред тях са и последните двама, назначени от Макрон.
Какво може да промени Байру?
Новият кабинет на Байру е изпълнен с влиятелни личности и ветерани. Премиерът върна в правителството двама бивши министър-председатели и назначи Ерик Ломбар, опитен професионалист в областта на инвестициите, свързан с левицата, за министър на финансите.
Изготвянето на проектобюджет за 2025 г., който да получи парламентарна подкрепа, е най-неотложната задача на Байру, но и най-трудната. От 1 януари държавата ще разчита на извънредно законодателство, което разрешава само жизненоважни разходи и не прави нищо, за да се справи с нарастващия бюджетен дефицит.
И крайната левица, и крайната десница отхвърлиха формулата на Барние за съкращаване на разходите и повишаване на данъците като непоносимо бреме за гражданите и бизнеса. Байру също обеща рязко да намали дефицита, но даде сигнал за лека промяна в подхода, която би могла да допринесе в по-голяма степен за защита на предприятията. Ломбар заяви, че правителството трябва да намали дефицита, „без да убива растежа“.
Френският риск се повишава в резултат на политическия катаклизъм.
Може ли Байру да успее там, където Барние се провали?
Байру ще разчита на богатия опит на членовете на кабинета си. Но съставът на неговото правителство е близък до този на предшественика му, като включва предимно центристи и консерватори.
Опозиционните сили досега не са показали голямо желание за компромис, дори когато политическите сътресения доведоха до повишаване на разходите по заемите на Франция на финансовите пазари през последните месеци. Сред законодателите нямаше много признаци на добронамереност към току-що назначеното правителство на Байру, като ключови партии веднага сигнализираха за недоволство от състава на министрите му.
Жордан Бардела, председател на „Народния сбор“, нарече новата администрация „коалиция на провала“. Вляво лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор нарече съставянето на новото правителство „провокация“.
Лидерът на партията на природозащитниците Марин Тонделие заяви, че новото правителство е „небалансирано“, като твърде голямо влияние е дадено на десницата.
Байру би могъл да потърси подкрепа от по-умерените опозиционни групи, като например социалистите. Той би могъл също така да се стреми да си осигури подкрепата на Льо Пен за своята политическа програма, въпреки че ще рискува. Барние направи редица отстъпки, за да спечели подкрепата на Льо Пен за своя проектозакон за бюджета, но тя се отдръпна в последния момент, което доведе до краха на неговото управление.
Този ход подсказва, че крайната ѝ цел може да бъде да сложи край на президентството на Макрон преди 2027 г., когато ще се проведат следващите президентски избори. Макрон не може да се кандидатира отново поради ограничението за два мандата на президентите. Социологическите проучвания показват, че Льо Пен остава фаворит за спечелване на следващия президентски вот.
Какво стои зад упадъка на Макрон?
Преди седем години обещанието на Макрон за икономически реформи, които да освободят Франция от оковите на регулациите и данъците, намери отклик сред избирателите, които бяха загубили търпение към традиционните партии. Но политиките на неговите правителства, от данъците върху енергията до увеличаването на пенсионната възраст, разгневиха голяма част от избирателите.
Когато звездата му избледня, Льо Пен се възползва от недоволството на обикновените хора срещу политиките, които се разглеждат като облагодетелстващи богатите за сметка на работниците и средната класа. Най-резкият скок на инфлацията от едно поколение насам още повече отчужди избирателите.
Популярността на Макрон е близко до рекордно ниски нива.
В настоящата политическа безизходица някои опозиционни партии призоваха Макрон да подаде оставка. Президентът обаче настоява, че ще изкара втория си мандат.
„Остават 30 месеца до края на мандата, който ми дадохте“, каза Макрон в обръщение към нацията във вечерта на 5 декември. „Тридесет месеца, за да може правителството да действа, за да направи Франция по-справедлива и по-силна страна“.