Централната банка на Турция понижи лихвените проценти за първи път от почти две години, след като потребителската инфлация показа признаци на отслабване, и заяви, че бъдещите стъпки за облекчаване ще зависят от данните за цените. Комитетът по парична политика на банката, ръководен от управителя Фатих Карахан, в четвъртък намали едноседмичния репо процент от 50% на 47,5%, след като го задържа осем поредни месеца.
Макар че намалението беше по-голямо от прогнозираното в проучване на Bloomberg преди решението намаление със 175 базисни точки, паричният орган стесни т.нар. лихвен коридор от 600 на 300 базисни точки - стъпка, която според инвеститорите щеше да се разглежда като ястребов сигнал. Паричният орган също така заяви, че решението от четвъртък не означава непременно, че лихвите ще продължат да бъдат понижавани по време на бъдещи заседания.
„Комитетът ще взема решенията си предпазливо за всяка среща поотделно с акцент върху инфлационните перспективи“, заяви централната банка. Тя изтъкна и „спада в основния тренд“ на инфлацията през последния месец на годината и забавянето на вътрешното търсене.
Лирата остана без съществена промяна, като се търгуваше с 0,1% по-ниско на 35,2387 за долар към 14:15 ч. в Истанбул. Индексът Borsa Istanbul 100 се повиши с 1%, след като за кратко намали по-ранния си ръст. Доходността на турските държавни облигации запази по-ранните си понижения.
Анализаторите бяха разделени по отношение на размера на очакваното намаление при липсата на ясни насоки от страна на централната банка. Deutsche Bank AG и JPMorgan Chase & Co. предвидиха по-малко намаление, докато Citigroup Inc. прогнозира, че основният лихвен процент ще бъде понижен с 250 базисни точки, до 47,5%. Други, сред които Goldman Sachs Group Inc. не очакваха намаления до следващата година.
Основните стълбове за формиране на политиката на централната банка бяха инфлационните очаквания и основната тенденция на месечната инфлация. Но сезонно изгладената месечна инфлация се ускори през ноември, а инфлационните очаквания продължават да са по-високи от целите на централната банка за следващите 12 месеца.
Тази седмица правителството обяви, че ще повиши минималната работна заплата с 30% през 2025 г. - ход, който беше в съответствие с пазарните очаквания и който според инвеститорите ще спомогне за задържане на търсенето.
В сряда централната банка обяви плановете си да намали броя на срещите за определяне на лихвените проценти през следващата година от 12 на осем.
За последен път Турция понижи основния си лихвен процент през февруари 2023 г. Това беше по време на период на ултрахлабава политика, прокарвана от президента Реджеп Тайип Ердоган. Много икономисти обвиняваха евтините кредитни стимули за задълбочаване на инфлацията.
След преизбирането на Ердоган миналата година икономическото ръководство бе пренаредено, като впоследствие бе изоставена политиката на ултраниски лихвени проценти. Оттогава новият екип на централната банка, назначен от Ердоган, повиши лихвените проценти от едноцифрено число до 50%.