Уолстрийт е раздвоен: Ще видим ли първото от години намаление на лихвите в Турция

Очаква се в четвъртък централната банка на Турция да извърши първото си намаление на лихвения процент от близо две години насам, като големите банки са разделени по отношение на размера на намалението.

Политиците, водени от управителя Фатих Карахан, ще понижат референтния лихвен процент на едноседмичната репо-сделка от 50% на 48,25%, според медианната оценка в проучване на Bloomberg сред анализатори.

Турската централна банка вероятно ще намали лихвите. Според проучване икономистите са разделени по отношение на размера на намалението“

Прогнозите се различават поради липсата на ясни насоки от страна на централната банка. JPMorgan Chase & Co. и Deutsche Bank AG очакват намаление със 150 базисни пункта, докато Citigroup Inc. и Bank of America Corp. предвиждат намаление с 250 базисни пункта. Някои официални лица призоваха за предпазливост срещу това, което инвеститорите биха могли да възприемат като агресивни ходове, тъй като банката се подготвя да обърне най-агресивния си цикъл на затягане от години насам.

„В перспектива очакваме централната банка да понижи лихвените проценти на почти всички свои месечни срещи през следващата година, като намали основния лихвен процент до 25% до края на 2025 г. Облекчаването на финансовите условия ще се характеризира и с по-хлабави макропруденциални правила - виждаме, че централната банка особено се фокусира върху това през втората половина на годината,“ коментира Селва Бахар Базики, икономист, Bloomberg Economics.

Все пак някои инвеститори очакват, че банката може да избере по-предпазлив подход. Това бе отразено в доклад на икономисти от Goldman Sachs Group Inc, според които паричният орган вероятно ще задържи лихвените проценти за девети месец, като повишените нива на инфлация и растеж на кредитите правят намаляването на лихвите „преждевременно“ на този етап.

Управителят Карахан засили пазарните очаквания за по-ниски разходи по заемите при представянето на последния за тази година доклад за инфлацията, като заяви, че търсенето и инфлацията при услугите се забавят. Това бе отразено и в последното изявление на Комитета по парична политика.

Тази промяна бе последвана от леко влошаване на перспективите на пазарите за цените - ключов параметър за създателите на политиката, когато те вземат решение за траекторията на лихвените проценти. Инфлационните очаквания на домакинствата и бизнеса също остават повишени. Банката се опита да успокои опасенията, като заяви, че по-ниските разходи по заемите няма непременно да доведат до по-хлабава политика.

Заместник-управителят Джевдет Акчай заяви пред инвеститорите, че позицията на банката ще остане строга и не е задължително всеки цикъл на облекчаване да бъде непрекъснат, съобщи Bloomberg миналия месец. 

Според анализатори очакваното понижение на лихвените проценти може да бъде съпроводено с допълнителни мерки, включително стесняване на т.нар. коридор на лихвените проценти. Подобна стъпка би била „ястребов сигнал“ за инвеститорите, пишат в доклад анализаторите на Дойче банк Йигит Онай и Кристиан Витошка.

В момента лихвените проценти по овърнайт заемите и кредитите на банката - които маркират долния и горния край на лихвения коридор - са на разстояние 600 базисни точки. По-тесният диапазон обикновено е добре дошъл за пазарите, тъй като дава възможност за по-голяма предвидимост на бъдещите лихвени проценти.

Централната банка се стреми и към по-голяма фискална подкрепа при забавянето на цените. Поради това решението на правителството да повиши минималната работна заплата с 30% през 2025 г. беше приветствано от пазарите. 

Според икономисти слабият ръст на покупателната способност ще държи търсенето под контрол и ще позволи на централната банка да понижава лихвените проценти с постоянен темп.

Повече от една трета от работната сила получава минимална работна заплата, а тазгодишното ѝ увеличение с 49% предизвика покачване на инфлацията, което затрудни паричния орган да овладее ценовия натиск. 

Миналия месец централната банка повиши прогнозите си за инфлацията, като предвижда годишният ръст на цените да бъде 44% в края на тази година и 21% в края на 2025 г. Растежът на потребителските цени се забави до 47,1% през миналия месец, което е близо десет пъти повече от официалната цел от 5%. Данните за инфлацията през декември ще бъдат обявени на 3 януари. 

Длъжностните лица предпочитат да се фокусират върху сезонно изгладената месечна инфлация, която се ускори през ноември.

Още по темата

С падането на Асад Ердоган затвърждава нарастващото регионално влияние на Турция

Израел и Турция определят облика на една нова Сирия според граничните си зони

Путин иска преговори с Тръмп за връщане позициите на Москва в Африка и Близкия изток