ЕЦБ смята да наложи санкции на банки, които игнорират исканията ѝ за корекции

Европейската централна банка възнамерява да предприеме мерки срещу кредиторите, които се бавят с исканията на надзорния орган за поправки, след като се разочарова от усещането за липса на отзивчивост.

Откакто в края на 2014 г. ЕЦБ започна да упражнява надзор върху най-големите банки в еврозоната, тя издава средно над 5000 надзорни мерки годишно. Понякога обаче банките реагираха бавно на изискванията на надзорния орган, което създаде натрупване на неизпълнени мерки, което ЕЦБ сега се опитва да намали в стремежа си да направи надзора си по-ефективен.

Централната банка, която не публикува данни за това колко бързо банките обработват своите указания за предприемане на действия, е разочарована от бързината на тези действия и планира да окаже по-силен натиск върху банките през следващата година, за да се справи с натрупаното изоставане, заявиха запознати с въпроса лица. Те пожелаха анонимност във връзка с обсъждането на вътрешните въпроси.

Говорител на ЕЦБ отказа да коментира. 

Този ход е тест за това дали Клаудия Бух, главният банков надзорник на ЕЦБ, може да изпълни обещанието си да направи надзора по-ефективен. Банкерите вече бяха настръхнали от усилията на регулаторите да станат по-„натрапчиви“, особено след като американските конкуренти се стремят към по-свободен подход при следващата администрация на Тръмп.

Като част от рестрикциите на ЕЦБ банките ще бъдат притиснати да имат план за намаляване на запасите си от констатации и мерки и да докажат, че имат капацитет да изпълнят тези планове. Кредиторите, които многократно пропускат крайните срокове, ще бъдат в центъра на особено внимание, а тези, които не постигат напредък, могат да бъдат глобени, добави лицето.

Мерките на ЕЦБ се степенуват по тежест и могат да засягат широк кръг от въпроси - от управлението на пазарния риск до управлението. Те могат да дойдат от надзорния екип на място, който провежда специални разследвания, като проучването на ЕЦБ тази година за финансирането с ливъридж. Обикновените регулаторни взаимодействия, като например Процесът на надзорен преглед и оценка на ЕЦБ (Supervisory Review and Evaluation Process, SREP), също могат да доведат до такива заповеди. 

Миналогодишният независим преглед на процеса SREP - така нареченият „доклад на мъдреците“ - посочи проблеми с „процеса на проследяване“ на някои заповеди, тъй като „закъснялото или неадекватно отстраняване на качествените мерки не предизвиква автоматична ескалация или повторна оценка“.

Няколко ръководители на банки, пожелали анонимност, заявиха, че техните институции са се затруднявали с обема на исканията и че запасите им от неизпълнени констатации и мерки са набъбвали. Старши мениджър в една от най-големите американски банки заяви, че исканията на ЕЦБ са толкова големи, че надхвърлят комбинираните искания на всички останали регулаторни органи на фирмата.

Според друг служител някои от натрупаните констатации и мерки може да са остарели, например в случаите, когато дъщерно дружество, което е било обект на внимание от страна на надзорния орган, бива продадено или когато банката е отстранила проблемите на ниво група, но някои дъщерни дружества все още ги посочват като „неизпълнени“. 

Очертавайки приоритетите си за периода 2025-2027 г., през декември ЕЦБ отбеляза „постепенното изместване на фокуса от идентифициране на рисковете към тяхното отстраняване“ през следващата година.

„Съответно от банките с нерешени съществени пропуски ще бъде поискано да увеличат усилията си за пълно съответствие с надзорните очаквания и за своевременно прилагане на надеждни планове за корективни действия“, заяви ЕЦБ.

Още по темата

ЕЦБ налага на Revolut най-високата степен капиталови изисквания

ЕЦБ постави най-високите капиталови изисквания на европейското звено на Revolut

ЕЦБ вече ще публикува показателя за заплатите, който влияе на лихвените решения