Индонезия обяви победа, след като Apple Inc. предложи да увеличи инвестициите си в страната до 1 млрд. долара, за да накара правителството на президента Прабово Субианто да отмени забраната за продажба на iPhone 16. Победата може да се окаже краткотрайна.
Използването на протекционистичен наръчник, за да накара компаниите да строят заводи, може в крайна сметка да измести на втори план най-голямата икономика в Югоизточна Азия, когато съседите разстилат червения килим за инвеститорите, които се преместват от Китай преди потенциалните мита на Доналд Тръмп, смятат анализатори.
„Сега не е най-подходящият момент да играем твърда игра“, каза Крисна Гупта, старши сътрудник в Центъра за индонезийски политически изследвания. „Това може да бъде опасна игра.“
Индонезия постави т.нар. изисквания за местно съдържание, за да накара Apple да увеличи инвестиционната си оферта от 10 млн. долара на 1 млрд. долара в рамките на един месец, ако иска да получи разрешение да продава водещото си устройство в страната.
Като част от последната оферта на Apple, един от нейните доставчици ще създаде завод за производство на AirTags на остров Батам и ще наеме около 1000 работници, съобщи Bloomberg News.
Според Дейвид Сумуал, главен икономист в PT Bank Central Asia в Джакарта, това е начинът на правителството да осигури повече преки чуждестранни инвестиции, насочени по-специално към компаниите, „които имат значителен дял в запазването на достъпа до индонезийския пазар“ с население 270 млн. души.
„Политиката може също така да възпре преките чуждестранни инвестиции чрез повишаване на разходите, въвеждане на регулаторни усложнения и задължаване на локализацията в сектори, в които местните доставчици често нямат капацитет да отговорят на световните стандарти - особено в отрасли, зависещи от напреднали технологии“, каза Сумуал.
Индонезия се нуждае от съживяване на производството, за да създаде работни места и да стимулира икономическата активност, за да постигне целта на Прабово за 8% годишен растеж през следващите пет години. Страната се стреми да получи статут на икономика с високи доходи до 2045 г.
Планът претърпя неуспехи. Няколко текстилни и обувни фабрики затвориха тази година, освобождавайки хиляди работници на фона на слабите продажби и нарастващите загуби. Местна фармацевтична компания също планира да намали наполовина производствените си мощности през следващите години.
„Искаме да видим справедливост. Получавате ползи тук, инвестирате тук и създавате работни места“, заяви министърът на инвестициите Розан Роеслани по-рано този месец, когато обсъждаше последната оферта на Apple. „Най-важното е, че глобалната верига за създаване на стойност се премества при нас“.
Apple следва Samsung Electronics Co. и Xiaomi Corp. в изразходването на милиарди за изграждане на фабрики, които да отговарят на разпоредбите за местно съдържание, въпреки предизвикателствата, свързани с разходите и веригата за доставки, които могат да възпрепятстват подобни инвестиции.
Американската търговска камара заяви в доклад от ноември, че правилата могат да доведат до по-ниски нива на производство. Освен това компаниите често са принудени да се снабдяват с по-скъпи или по-нискокачествени материали, като местните доставки на усъвършенствани електронни компоненти са ограничени.
„Разминаването между изискванията на правителството за местно производство и реалната инфраструктура за поддържане на високотехнологични стандарти създава пречки пред чуждестранните инвеститори“, се казва в доклада.
Промяна в технологиите Изискванията на Индонезия за съдържание могат да се превърнат в още по-голямо препятствие за чуждестранните инвеститори. Правителството иска да повиши съотношението на местното съдържание от 35% за всички мобилни телефони и таблети, продавани в страната, заяви през ноември министърът на промишлеността Агус Гумиванг Картасасмита.
Министерството също така обмисля да премахне пътя за инвестиции, който Apple използваше в миналото, а именно да финансира академии за разработчици, каза той. Това оставя на компаниите само две възможности да изпълнят правилата за вътрешно съдържание: да произвеждат части или приложения в Индонезия.
Това е трудна задача, когато технологиите стават все по-напреднали. Според AmCham преди компаниите са спазвали изискванията за съдържание чрез опаковки и аксесоари като кабели за зарядни устройства и слушалки.
„С преминаването към безжични технологии тези компоненти вече не са толкова актуални, а Индонезия няма възможност да произвежда алтернативи, като например безжични слушалки“, се казва в доклада.
Изискванията за местно съдържание обхващат редица отрасли - от автомобили до медицински изделия. Заедно с проблемите, които съществуват от десетилетия, като бюрокрацията, високите данъци и по-слабо продуктивната работна сила, ръстът на производството в Индонезия се забави до краен предел.
За разлика от тях, съседи като Виетнам и Индия предлагат данъчни стимули, бързи одобрения и свободата да се снабдяват с компоненти от цялата си глобална верига за доставки, казва Гупта от Центъра за индонезийски политически изследвания.
Това ги прави привлекателни за компаниите, които искат да произвеждат за износ, и обяснява защо Apple може да инвестира много повече от 15 млрд. долара във Виетнам, въпреки че страната има по-малък вътрешен пазар от Индонезия, каза той.
„Без този мащаб за компаниите би било по-трудно да оправдаят значителните фиксирани разходи, необходими за създаването на производствен завод тук“, каза Гупта.
В северната виетнамска провинция Бак Джанг, където се намират няколко доставчика на Apple, длъжностни лица организират автобуси за работниците, за да пътуват от селата си до фабриките, дават разрешение за строеж на общежития и помагат за посредничество при трудови спорове. Те дори провеждат нощни разговори с централата на Apple в Купертино, Калифорния, за да се уверят, че нещата вървят гладко.
„Има инвеститори, които могат да предпочетат по-либерализирани пазари като Виетнам, в сравнение с Индонезия. Това може да ги накара да преразгледат инвестиционните си решения и да предпочетат държави с по-малко ограничения“, казва Джиа Хуей Ти, старши анализатор по търговска политика във фондация „Хинрих“.