Ръководството на Сирия не е единственият аспект на страната, който се променя в резултат на свалянето на дългогодишния диктатор Башар Асад този месец. Размиването на границите ѝ също е в ход - от Израел на югозапад и Турция на север.
Израелските военни не пропуснаха да напреднат в Сирия, след като Асад беше свален от водените от ислямисти бунтовници преди две седмици, като войските се придвижиха на изток в буферната зона, създадена по силата на примирието между двете страни преди 50 години. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се опасява от нова заплаха след повече от година борба с подкрепяните от Иран групировки „Хамас“ и „Хизбула“ в региона.
„Израел няма да позволи на джихадистки групи да запълнят този вакуум и да заплашват израелските общности“, заявиха от кабинета на Нетаняху миналата седмица. Тя определи разполагането като временно, докато новата сирийска администрация - сега ръководена от Хаят Тахрир аш Шам (Hayat Tahrir Al-Sham - HTS), бивш клон на Ал Кайда - се ангажира със споразумението от 1974 г.
Турция проявява подобна неотложност в утвърждаването на влиянието си върху много по-голяма част от Сирия, а новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп нарече страната ключов играч в оформянето на политическия пейзаж след Асад.
Един от ключовите приоритети на президента Реджеп Тайип Ердоган е да отблъсне кюрдските групировки в северната част на страната, свързани с ПКК - организация, която отдавна се бори за автономен кюрдски регион в Турция.
Сирийската национална армия (СНА), групировка, финансирана и съветвана от Анкара, превзе два северозападни града от края на ноември насам от Сирийските демократични сили, кюрдски съюзник в борбата на САЩ срещу „Ислямска държава“. Сега СНА вероятно ще се опита да завземе още територии, заявиха тази седмица запознати с въпроса турски служители.
Крайната цел на Ердоган е да създаде буферна зона по цялата 900-километрова сирийско-турска граница, въпреки че тази цел изглежда трудно постижима в нейната цялост. Турция твърди, че HTS подкрепя разформироването на кюрдските сили, въпреки че HTS не е коментирала това публично.
Напредването на Израел разшири контрола му върху Голанските възвишения - част от възвишението, което е в центъра на глобален спор, откакто Израел го завзе от Сирия по време на войната през 1967 г.
Преди падането на Асад Израел контролираше около две трети от територията, което даваше възможност на военните му да наблюдават южната част на Сирия между границата и столицата Дамаск, намираща се на 60 км от нея, което им позволяваше да следят движението на войските. Голаните предлагат плодородна земя - израелците отглеждат там грозде и ябълки - и са важен източник на вода.
Макар че Тръмп официално призна суверенитета на Израел върху територията на Голан по време на първия си мандат през 2019 г., ООН все още я смята за юридически част от Сирия.
Долан Абу Салах е ръководител на съвета в Маждал Шамс - село в контролираната от Израел част на Голан, в което живеят около 12 000 друзи - близкоизточна религиозна и етническа група. Той казва, че местната общност като цяло приветства настъплението на Израелските отбранителни сили и го разглежда като необходима мярка за сигурност.
Падането на Асад „е източник на много голямо щастие за хората тук, за друзите, живеещи на Голан“, казва 46-годишният Абу Салах в града, разположен в подножието на планината Хермон и заобиколен от овощни градини. Но „създаването на зона за сигурност е много, много важно за общностите в Голанските възвишения“.
Запитан дали завземането на новата територия от Израел трябва да стане постоянно, ръководителят на съвета заяви, че това зависи от новото сирийско ръководство и „потенциала за мир“.
„Ако видим, че новият режим е потенциално друга терористична група, която ще определя дневния ред, тогава зоната за сигурност трябва да бъде постоянна“, каза Абу Салах.
Маждал Шамс беше въвлечен в сраженията на Израел с подкрепяните от Иран милиции през юли, когато дванадесет деца бяха убити и повече от 20 ранени при ракетно нападение. Израел обвини за нападението „Хизбула“, базирана от другата страна на границата с Голан в Ливан.
Набих ал-Халаби, друг жител на Маждал Шамс, който работи по проекти за слънчева енергия, заяви, че е оптимист за по-силно мирно споразумение между Израел и Сирия след Асад, но разбира предпазливостта на Израел.
„Мога да разбера страховете им - те искат да защитят границите си“, казва той. „Искат да са сигурни в стабилността на новия режим в Дамаск и дали ще подпише мирното споразумение“.
Турско посещение Турският министър на външните работи Хакан Фидан посети Дамаск в неделя, като се срещна с лидера на ХТС Ахмед аш-Шараа. Турската държавна агенция „Анадолу“ излъчи кадри, на които двамата се прегръщат пред камерите.
В сряда Фидан заяви, че „последното нещо“, което страната иска, е да бъде възприемана като регионалната сила с окончателен контрол над Сирия, въпреки че правителството е установило контакт с, както и е постигнало военни успехи в северната част на страната.
„Признаваме сегашната администрация, новата, за легитимен партньор на Турция и международните събеседници“, каза Фидан. „Смятам, че HTS предприе огромни стъпки, за да се разграничи от Ал Кайда и Даеш и други радикални елементи“, каза той, използвайки алтернативно име за Ислямска държава.
Анкара има силен стимул да си осигури влияние върху начина, по който в крайна сметка ще бъде управлявана Сирия. Турция е домакин на повече от 3 милиона бежанци от южната си съседка - наследство от продължилата повече от 13 години война - а турските компании ще бъдат основни бенефициенти, ако и когато започне следвоенното възстановяване.
„Анкара ще се стреми да оформи политическия и икономическия пейзаж в Сирия, за да разшири турските интереси“, пишат анализатори от Eurasia Group, сред които и Емре Пекер. „Един добър за Турция резултат в Сирия би помогнал на Ердоган да се представи като влиятелен световен лидер и да повиши исторически ниската си популярност.“