Изтичането на капитали от Китай се ускорява рекордно поради заплахите от мита

Миналия месец Китай е регистрирал най-големия отлив на активи от финансовите си пазари, след като опасността от по-високи мита от страна на САЩ поражда все повече рискове за втората по големина икономика в света.

Местните банки са превели нетно 45,7 млрд. долара парични средства зад граница за инвестиции в ценни книжа от името на своите клиенти, по данни на Държавната администрация по валутните въпроси, публикувани в понеделник. Посочената сума включва чуждестранните инвестиции в Китай, както и покупките на ценни книжа извън страната от местни лица.

Нарастващата вълна от изходящи потоци подсказва за влошаване на нагласите към азиатската държава, след като заканата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи 60% мита върху китайските стоки заплашва да разруши търговията между двете страни. Слабостта на юана и на местните акции, както и голямата разлика в лихвените проценти между Пекин и САЩ, повишават риска от порочен кръг на изтичане на капитали.

„Очаква се заплахите за митата от страна на САЩ и факторите, свързани с разликата в лихвените проценти, да подсилят натиска за изтичане на капитали от Китай“, заявява Кен Чун, главен валутен стратег за Азия в Mizuho Bank. „Очаква се предимството на доходността на долара да поддържа азиатските валути под натиск като цяло“, казва той.

В Китай се наблюдава рекорден отлив на валута за инвестиции в ценни книжа. 

Китайските акции изгубиха възходящия си импулс от октомври насам, тъй като обявените от властите мерки за стимулиране не оправдаха пазарните очаквания. Бенчмарковите държавни облигации на страната сега носят по-малко от половината от това, което предлагат държавните ценни книжа. Юанът в континентален Китай също се движи близо до едногодишно дъно, докато показателят за долара е близо до най-високото си ниво от 2022 г. насам.

Предвид тези предизвикателства Китай може да продължи да се стреми да ускори темпа на растеж и да промени настроенията, за да може капиталите да се върнат в местните активи с ниски стойности, каза Чун.

На ключова политическа среща миналата седмица висшите китайски ръководители са дали заявка за повече публични заеми и разходи през 2025 г. и за изместване на фокуса на политиката към потреблението в опит за стимулиране на икономиката. Политбюро се ангажира да възприеме „умерено разхлабена“ парична политика през 2025 г., което означава, че предстоят още намаления на лихвените проценти.

Официалните данни за китайските облигации показват също, че чуждестранните институции са намалили дела си в китайски ДЦК до 2,08 трлн. юана (285,5 млрд. долара) към края на миналия месец, което е най-ниското ниво от септември 2023 г. насам. Инвеститорите от континентален Китай са закупили нетно 125 млрд. хонконгски долара (16 млрд. щатски долара) ценни книжа, търгувани на борсата в Хонконг, през ноември, което е най-високият показател от повече от три години, според данни на Bloomberg.

Още по темата

Лошите данни от Китай задържаха ниските цени на петрола

Китай обещава още по-големи мерки в подкрепа на потреблението

Китай върви към повече фискални разходи през 2025 за стимулиране на потреблението