Германските депутати приеха мярка, която ще проправи пътя за провеждане на национални избори след два месеца, подкрепяйки плана на канцлера Олаф Шолц да сложи предсрочно край на своята изпаднала в затруднение администрация.
Социалдемократът свика вота на доверие, след като уволни министъра на финансите Кристиан Линднер, ръководител на Свободните демократи, което означаваше, че ще загуби мнозинството си в долната камара на парламента. Тази маневра създава предпоставки за провеждане на избори на 23 февруари, седем месеца по-рано от предвиденото.
Тристранният управляващ алианс, в който участват и Зелените, се разпадна в началото на ноември след месеци на вътрешни борби. Линднер и СвДП не бяха склонни да разрешат тегленето на повече заеми в подкрепа на Украйна и за укрепване на свитата германска икономика, като и двете страни обвиняваха другата в нарушаване на доверието.
Политическата несигурност идва в деликатен момент за най-голямата икономика в Европа, която е в застой от години. В допълнение към дългогодишните конкурентни проблеми, завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом заплашва да засили натиска върху Германия, като повдигне въпроси относно подкрепата на САЩ за Украйна и наложи нови мита, които могат да засегнат износителите на страната.
Следващият канцлер също така ще трябва да осигури средства и обществена подкрепа за мащабни инвестиции, необходими за модернизиране на рушащата се инфраструктура, укрепване на отбранителните способности и преминаване към по-технологична и щадяща климата икономика. Наред със съживяването на растежа, държавните заеми, както и незаконната миграция ще бъдат ключови теми на изборите.
В Бундестага мнозинство от 394 депутати подкрепиха мярката за недоверие. Сега Шолц може да поиска от президента Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне парламента и официално да насрочи датата на изборите. Съпартиецът на социалдемократите посочи, че ще се съгласи с графика на Шолц.
В стремежа си да бъде преизбран Шолц призова за огромни нови разходи за инфраструктура и отбрана:
„Крайно време е да инвестираме решително в нашата страна“, заяви той пред депутатите преди гласуването. „Трябва да превключим предавката и то сега.“
Досега е имало само два случая, в които германски канцлери са използвали този парламентарен инструмент с цел да загубят вота на доверие, за да предизвикат нови избори: Бившият канцлер от ХДС Хелмут Кол го направи през 1982 г., а неговият наследник от СДПГ Герхард Шрьодер - през 2005 г. Кол спечели, а Шрьодер загуби.
В момента, в който кампанията едва започва, консервативният алианс ХДС/ХСС под ръководството на Фридрих Мерц води с подкрепа от около 31%, крайнодясната Алтернатива за Германия - или AfD - е на второ място с 19,8%, а SPD - на трето със 17%, според последното средно проучване на Bloomberg.
По време на парламентарните дебати Мерц се нахвърли върху Шолц с думите: „Вие оставяте страната в една от най-големите икономически кризи на следвоенния период“.
Зелените са четвърти с 11,2%, а BSW - нова крайнолява партия, основана през януари - пета със 7,5%. СвДП на Линднер остава застрашена да пропусне 5-процентния праг за влизане в парламента с 4,9%.
Консерваторите изключиха възможността да си сътрудничат с AfD, което означава, че единственият им път към мнозинство в Бундестага вероятно ще бъде да се обединят със SPD или Зелените, или и с двете.
Зелените посочиха Роберт Хабек, настоящ министър на икономиката и вицеканцлер, за свой водещ кандидат на изборите, докато AfD избра за свой съпредседател Алис Вайдел.
„Докато ние в Централна Европа до голяма степен сме заети със себе си, светът не стои на едно място“, каза Хабек. „Това не е добро състояние на нещата.“