Европейските лихвени проценти се понижават в готовност за нова ера на Тръмп

Централните банки в Европа предприемат решително низходящ завой, за да подпомогнат икономиките, подготвящи се за нови сътресения от втория престой на Доналд Тръмп в Белия дом.

Решенията на политиците във Франкфурт и Берн от четвъртък за намаляване на лихвените проценти не оставиха съмнения относно перспективата за евентуално бъдещо облекчаване, за да се смекчи ефектът от неизвестни, вариращи от търговско напрежение до геополитически подклаждана валутна волатилност. 

Най-драстично беше изненадващото намаление с половин пункт до 0,5% от страна на Швейцарската национална банка, което допълнително отмени свиването, за да достигне ниво, наблюдавано за последен път през септември 2022 г., когато официалните лица сложиха край на почти осемгодишната поднормена парична политика.

Европейските централни банки намаляват лихвите. Промяна в разходите по заеми през тази година

Самата стъпка на Европейската централна банка с четвърт пункт - с което нейната лихва достигна дъно от една и половина години - беше придружена от забележката на председателя Кристин Лагард, че „посоката на движение в момента е много ясна“.

Според запознати вероятно ще има движения със същия размер през януари и март. 

Следвайки примера, датските политици в Копенхаген също намалиха разходите по заемите.

Тъй като кръгът от облекчения в четвъртък е последният планиран шанс за длъжностните лица да се подготвят преди встъпването в длъжност на Тръмп през януари, притесненията за растежа или твърде ниската инфлация вземат категоричен превес над опасенията за задържащия се ценови натиск.

„За момента има само един път за европейските лихви - надолу“, заяви главният икономист на Allianz Людовик Субран. „Истинският въпрос е колко далеч ще стигне това. За ЕЦБ смятам, че съществува риск тя да бъде принудена да намали лихвите по-бързо и повече, отколкото се очаква сега“.

Безпокойството от смяната на режима в Белия дом се проявява и другаде. Централната банка на Канада, осъзнавайки опасността от по-високи търговски мита от страна на южната си съседка, намали лихвите с половин пункт в сряда.

Бразилските политици, непосредствено след валутните колебания на фона на фискалните сътресения и заплахата на Тръмп към членовете на БРИКС да не оспорват господството на долара, по-късно повишиха собствената си лихва със 100 базисни пункта.
Именно валутните притеснения мотивираха стъпката на Швейцарската централна банка. Новата ера на спекулации с франка, който отдавна се разглежда от инвеститорите като убежище по време на геополитически стрес, държи официалните лица нащрек, за да предотвратят подобни спекулации.

Вицепрезидентът Антоан Мартин заяви пред репортери, че „събитията в чужбина представляват основния риск“ за швейцарската икономика. Ръководителят на Швейцарската централна банка (SNB) Мартин Шлегел предупреди трейдърите, че политиците ще намаляват лихвените проценти, ако е необходимо, могат да се намесват на валутните пазари и ако се наложи, отново ще направят разходите по заемите отрицателни.

Междувременно ЕЦБ промени формулировката на изявлението си, за да покаже, че вече не иска да ограничава икономиката, като също така представи едро намаление на прогнозите си за растежа през 2024-2026 г. Сега официалните лица виждат, че икономиката на еврозоната ще се разшири само с 1,1% през 2025 г., което е спад от 1,3%, като Лагард добави, че рисковете за перспективите са „в посока надолу“.

„Митата в крайна сметка ще се окажат дезинфлационен шок“ за еврозоната, заявиха в доклад икономистите Ник Кунис, Ян-Пол ван де Керке и Бил Дивини от ABN Amro. „Това би следвало да доведе до занижаване на целевата инфлация в средносрочен план, което ще изисква стимулираща позиция на паричната политика.“

С депозитната си лихва, която в момента е на ниво от 3% след три намаления досега, инвеститорите залагат, че облекченията своевременно ще се задълбочат и ще завършат на ниво от около 1,75% през втората половина на 2025 г. Според портфолио мениджъра на Pimco Константин Вейт дори това може да не е достатъчно.

„Смятаме, че растежът ще продължи да се оказва по-слаб от това, което очаква ЕЦБ, и виждаме потенциал за пазарите да оценят по-ниски крайни лихвени проценти“, каза той в доклад.

Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Мадис Мюлер също предупреди за бавно възстановяване на Европа, като в петък заяви пред Vikerraadio, че „постепенно подобряване на икономическата ситуация може да настъпи в цяла Европа, но никой не очаква директно много мощен скок на растежа или икономически бум“.

При всички притеснения за 2025 г. официалните лица все пак могат да си отдъхнат, че поне новата година и последвалите я събития ще разсеят някои от облаците, които забулват представата им за бъдещето. Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари.

„Надяваме се, че много неща ще бъдат изяснени през следващите няколко месеца“, каза Лагард пред репортери.
„Все още очакваме, че ще са необходими допълнителни облекчения, тъй като другите централни банки продължават да намаляват лихвените проценти. Очакваме Швейцарската централна банка да извърши още едно намаление през март, с което ставката да достигне 0,25%," коментира Маева Кузин, старши икономист, Bloomberg Economics.

По подобен начин Шлегел заяви, че политиците ще гледат какво ще направи администрацията на Тръмп през следващата година, надявайки се, че тя няма да измъчва страната и да я заклейми като валутен манипулатор, както се случи по време на последния му мандат през 2020 г. „САЩ са важен търговски партньор за Швейцария“, каза той. „Швейцария като малка отворена икономика се нуждае от отворени пазари, от свободни пазари“.

За Субран от Allianz идването на Тръмп само ще увеличи проблемите, пред които вече е изправен континентът. „Европейските икономики се борят с много вътрешни предизвикателства и това се утежнява от заплахите за търговски мита от страна на Тръмп“, каза той.„

Още по темата

ЕЦБ очаквано намали лихвите, но смени позицията си за рестриктивната политика

Европейските акции са стабилни в очакване на решението на ЕЦБ

Bank of Canada свали лихвата с 50 базисни пункта на 3,25%