Европейската централна банка ще намали лихвените проценти по-бързо от предвиденото по-рано, за да съживи икономиката, изправена пред по-слаб растеж и инфлация, показа проучване на Bloomberg.
Респондентите прогнозират намаление с четвърт пункт следващата седмица и на всяка среща за политиката до юни - като лихвата по депозитите ще достигне 2%. По-рано те очакваха това ниво да бъде достигнато след една година.
Тъй като прогнозите за икономическа експанзия и потребителските цени ще бъдат намалени, голямо мнозинство от анализаторите очакват разходите по заеми да бъдат достатъчно ниски до края на 2025 г., за да стимулират растежа. По-рано повечето очакваха само неутрални настройки.
Промяната отразява възникващите пукнатини в икономиката на 20-те държави в еврозоната, където секторът на услугите последва отдавна изпитващите проблеми производители в свиване, а несигурността измъчва както бизнеса, така и потребителите.
Рисковете действително нарастват. Политическите катаклизми оставиха Германия и Франция без стабилни правителства, разтърсвайки инвеститорите. Отвъд границите на Европа бушуват войни в Украйна и Близкия изток, а Доналд Тръмп заплашва с търговски мита.
„ЕЦБ е много вероятно да понижи лихвените проценти с 25 базисни пункта на 12 декември и членовете на Управителния съвет чертаят бойните линии за това, което ще последва през 2025 г. Въпреки че не очакваме президентът Кристин Лагард да коментира много стъпките през следващата година, общият тон на нейната пресконференция вероятно ще бъде гълъбов – перспективите за инфлацията и растежа на БВП са помрачени от последното заседание на ЕЦБ", коментира Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната на Bloomberg Economics.
Общото чувство на мрачност подхрани спекулациите относно това дали ЕЦБ може да избере намаление с половин пункт - вместо да продължи с 25 базисни пункта, както досега - когато определя лихвите в четвъртък във Франкфурт.
Но докато Франсоа Вилерой дьо Галау от Франция и Марио Сентено от Португалия сигнализираха за готовността си за подобен ход, повечето официални лица подкрепят постепенен подход, който се възприема като означаващ увеличение от четвърт пункт.
Икономистите са съгласни. Само екипът на JPMorgan прогнозира намаление с половин пункт през декември. Юси Хилянен от SEB е единственият респондент в проучването, който очаква движение от такъв мащаб през март.
„Случаят за облекчаване е ясен“, каза Бил Дивини от ABN Amro. „Но е трудно да се види спешността за намаляване с 50 базисни пункта в този момент.“
По-вероятна е промяна в официалното изявление за политиката, в което ЕЦБ в момента се ангажира да поддържа лихвените проценти „достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо“.
Около 53% от анкетираните казват, че политиците ще коригират тази формулировка, въпреки че само една трета очаква по-ясни насоки за това накъде се насочват лихвите.
„Очаквам нов език, че политиката вероятно постепенно ще премине към неутрална“, каза Арне Петимезас, анализатор в AFS Group.
Подобна декларация ще изисква широко съгласие между длъжностните лица за това колко далеч могат да паднат лихвите, преди политическата позиция да се превърне от рестриктивна в адаптивна. Докато мненията в рамките на Управителния съвет се различават, главният икономист Филип Лейн определя това ниво на около 1,5% до 2,5%.
Анкетираните дават по-тесен диапазон. Девет от 10 поставят така наречената неутрална лихва между 2% и 2,5%, като почти две трети прогнозират лихвите да бъдат стимулиращи до края на следващата година. Само 11% очакват политиката да остане рестриктивна.
Още сега „все още рестриктивната позиция на паричната политика на ЕЦБ се превърна в рисков фактор“, каза Карстен Бжески от ING, подчертавайки структурните проблеми, риска от водена от САЩ търговска война и политическите борби във Франция.
Последното повиши доходността на облигациите в икономика номер 2 в еврозоната, като спредът между нейните 10-годишни облигации и сравнимия германски дълг се доближи до нивата, наблюдавани последно по време на дълговата криза в Европа през 2012 г.
Въпреки това само 8% от анкетираните очакват ЕЦБ да активира програма, предназначена да противодейства на прекомерните пазарни движения, известна като Transmission Protection Instrument, през следващите 12 месеца.
Сред най-големите предизвикателства пред Лагард следващата седмица е да „поясни, че интервенциите на TPI не предстоят – без да плашат пазарите“, каза Мартин Волбург от Generali.
Мнозинството от анкетираните очакват ЕЦБ да намали прогнозата си за икономическия растеж за 2025 г. и да понижи перспективите си за инфлация за тази и следващата година.
Почти две трети смятат, че надхвърлянето на целевата цена от 2% в средносрочен план е по-голям риск от надвишаването ѝ. Това е увеличение от 55% преди два месеца.
Политиката на САЩ и геополитическото напрежение се разглеждат като най-големите икономически заплахи.
„Най-голямото предизвикателство пред ЕЦБ ще бъде да овладее краткосрочните, средносрочните и дългосрочните ефекти от икономическата политика на Тръмп“, каза Марко Вагнер от Commerzbank. „Такива анализи могат да се правят само при огромна несигурност, тъй като предстоящите политики на САЩ все още далеч не са конкретни.“
Все пак изглежда има консенсус, че митата на Тръмп ще забавят растежа, но няма да повлияят много на инфлацията - поставяйки ЕЦБ в трудна позиция.
„Политиците ще трябва да гарантират, че има адекватна парична подкрепа за икономиката на еврозоната, за да се противопоставят на рисковете от рецесия и да смекчат всички рискове от инфлация отново подценяване в дългосрочен план“, каза Денис Шен от Scope Ratings. „Но ЕЦБ също ще трябва да поддържа адекватно строга политика в близко бъдеще, за да се справи с евентуална подновена инфлация от насрещни мита.“