Новият шеф на отбраната на ЕС - с нов механизъм за съвместен дълг за въоръжаване

Кубилюс трябва да преодолее недостига на средства за военния сектор на ЕС преди да влезем в следвщата седемгодишна бюджетна рамка, която ще се прилага от 2028 г.

10:45 | 6 декември 2024
Обновен: 10:46 | 6 декември 2024
Автор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Ръководителят на отбраната на Европейския съюз представи нов механизъм за съвместно вземане на заеми за военни разходи като част от плана на блока да потърси около 500 млрд. евро за сигурност през следващото десетилетие. 

Андриус Кубилюс, новият комисар по отбраната на ЕС, заяви пред европейските законодатели, че съвместните разходи, които ще се отпускат като заеми на държавите-членки, могат да се изтеглят по-рано, след което да се възстановяват, когато членовете изпълнят целта на Организацията на Северноатлантическия договор да изразходват 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. 

Предложението беше сред редица варианти. Кубилюс е натоварен със задачата да представи варианти за финансиране в бяла книга, която трябва да бъде представена в рамките на 100 дни след встъпването в длъжност на новата Европейска комисия на 1 декември. Сумата от 500 млрд. евро се основава на оценки, представени от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. 

„Ако успеем да убедим и да се споразумеем с държавите членки, че организираме известно предварително зареждане“ на средствата, заяви Кубилюс пред Европейския парламент в Брюксел в четвъртък, след това заемът ще бъде „изплатен от националните разходи за отбрана с поглед в бъдещето“. 

Кубилюс изброи някои членове на ЕС и НАТО - включително Италия, Испания и Белгия - които все още не са изпълнили целта на военния алианс. 

Комисарят, бивш министър-председател на Литва, цитира изчисления, представени от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги в тазгодишния знаков доклад за конкурентоспособността на блока. Според тези данни, ако всички членове на НАТО в блока достигнат референтната стойност от 2% от БВП, допълнителното финансиране ще възлиза на 60 млрд. евро годишно. 

Ръководителят на отбраната добави, че ако целта за разходите на НАТО бъде увеличена до 3%, това би означавало още 200 млрд. евро годишно. Военният алианс обсъжда нова, по-висока цел за разходите, без все още да дава конкретни цифри или срокове. 

В отделно предложение той заяви, че ЕС може да обмисли допълнителен контрол и изисквания за целия блок, за да провери „договорените реформи в отбранителната политика“. 

Кубилюс е подложен на натиск да преодолее недостига на средства, докато търси финансиране за военния сектор на блока преди влизането на ЕС в следвщата седемгодишна бюджетна рамка, която ще се прилага от 2028 г.

Германия, най-голямата икономика в ЕС, е сред членовете, които се противопоставят на съвместното вземане на заеми, дори след доклада на Драги, който включваше призив за общо кредитиране. Но с разгарянето на войната на Русия в Украйна редица правителства, които се противопоставяха на съвместното вземане на заеми, започнаха да отстъпват. 

Бившият финландски президент Саули Ниинистьо, който неотдавна представи на фон дер Лайен доклад за готовността на ЕС да реагира на кризи, спомена, че противоракетният щит би могъл да се финансира със съвместни заеми. Датският министър-председател Мете Фредериксен, която е сред „пестеливите“ нации, също изрази по-голяма готовност за финансиране чрез съвместен дълг.